Отворих бутилката с вино на сцената на театрална работилница „Сфумато“ във вечерта, посветена на Калин Терзийски „Доказателство за живот“. Чуйте този звук! [тапата изскача от гърлото на бутилката с характерното „пук“. духът на Калин е пуснат от бутилката и започва да витае наоколо, обгръща присъстващите в залата, присъства, слуша, чува, прониква в душите, умовете и сърцата…]

Така психиатърът д-р Владимир Сотиров описа срещата, която събра близките и многобройните почитатели на Калин Терзийски, който си отиде ненадейно през януари. Но се оказа, че не само творчеството му е живо и тепърва ще се налага като модерна класика, а и самият писател е оставил след себе си неповторимо артистично присъствие, което продължават да се усещат със същата интензивност, както по времето, когато бе душата на всяко събиране, пише „България Днес“.

По време на пърформанси, изложби, защото бе и даровит художник, в домашни „спектакли“ и безкрайни разговори с литературни събратя и колеги от психиатричната болница в Нови Искър, за чиито пациенти той е строгият, но винаги справедлив „д-р Терзийски“. И където намира по думите му „жената, която ще обича цял живот – психоложката Ивана Генова. И може би затова един от неговите набори, съмишленици в лекарската професия и събеседници – известният столичен психиатър д-р Владимир Сотиров, сътвори на сцената мини пърформанс: отвори бутилката вино, любимата напитка на Терзийски, и обяви, че „пуска неговия дух от бутилката“, за да „обгърне всички присъстващи“.

Ярък спомен за напусналия този свят само на 55 години култов писател сподели неговият голям брат Светослав Терзийски-Батю. „Помня Калин от самото му раждане. Тогава баща ми обеща пистолет с капси и аз приех сделката. „Ето, аз вече съм голям“, казах си, тръгнах да обикалям из подуянските дворове, без вече да се страхувам от чудовища – нали мога да ги гръмна всичките. И това благодарение на Калинчо, който стана и мое дете, а впоследствие и дете на света“, сподели с братска обич Светослав.

„Калин отрано бъркаше и в собствените си рани, и в раните на другите“, категорична бе и д-р Ирина Лазарова – друга известна столична психиатърка от „школата на младите“, към която принадлежеше и Калин Терзийски. Те налагат в края на 90-те и началото на милениума нови, по-хуманни и по-модерни концепции за тези заболявания и за отношението и на лекарите, и на обществото към психичноболните хора.

„С Калин бяхме съученици в НПМГ в София. И той пишеше по стените „Някой промива мозъчета на галфони“. Калин не търсеше съгласие. А търсеше истината. А тя, както знаем, рядко е кротка. Умееше да гледа там, където другите рядко поглеждат – в болката, в разпада, но и в една упорита човечност“, добави д-р Лазарова. За първи път на сцената облече в думи своето виждане за човека, приятеля, твореца и… пациента именитият столичен хирург доц. д-р Радосвет Горнев. Калин му имаше огромно доверие, може би защото сърцата им си приличат по човечност, представи го водещата на вечерта – актрисата Невена Калудова. „Бяхме сродни души него. И готвачи В казармата. Ако някой не знае Кайо бе граничар и готвач.

Много сме си говорили с него за смисъла на живота. Но на тази вечер много пъти стана дума и за смъртта. Аз като лекар много пъти съм се сблъсквал с нея. Тя е или ужасна и нелепа, или спасение. И една нощ стигнахме с Кайо до извода, че смъртта не е тази с наметалото и косата, а Джесика Ланг от „Ах, този джаз“, акцентира на виталността на човека и твореца Терзийски известният хирург.