На фона на всеобщото недоволство от „теменужения“ проектобюджет и пълните площади има и някой, който е доволен. Синдикатите – казионните служители, играещи го синдикалисти, са се покрили вдън земя. Всеки би се запитал защо ги няма на протестите. Били политически, искали оставката на кабинета. Само че, ако се замисли човек, първодекемврийският протест беше против „единствено възможния бюджет“. А това е вече в правомощията на професионалните съюзи. Или те до такава степен са загубили доверието на трудещите се, че оцеляват единствено благодарение на държавата. Просто защото са нужни на тристранката и няма как без тях.
Ако човек в трудова възраст реши да поразпита свои близки и приятели дали са синдикални членове и дали вярват в ролята на синдикатите като техни защитници, най-вероятно отговорите ще бъдат преобладаващо отрицателни. Широко известна тайна е, че синдикати в истинския смисъл на думата в България няма. Доколкото ги има, те са едни немощни, хилави организацийки, от които файда няма. Но техните лидери дефилират по телевизиите, умно и дълбокомислено ни заливат с празнословия. Един от тях искаше да лиши наскоро работещите пенсионери от пенсия и да ги остави само на заплата, което е не правен, не синдикален, но и човешки абсурд. И то при положение, че индустрията очевидно се задъхва от недостиг не само на квалифицирани работници, но и на работна ръка въобще.
И двата синдиката мълчат и не се борят държавните чиновници да започнат да си плащат осигуровките, а не да им ги плащаме ние всички. Срещу което не получаваме нищо насреща. Идете да си извадите една най-обикновена бележка, влезте в данъчното да попитате за нещо и ще видите бюрокрацията в действие. Или пък пенсионерите ченгета и военни с тлъсти пенсии и заплати. Щели да махат заплатите след пенсиониране, да сте чули решително и категорично НЕ от синдикатите? На тях им е приятно на държавната софра, по приеми и банкети, да ги канят да се повозят в премиерския джип. И това го имаше май.
За в. „Ретро“, Васил Неделчев, София
Bairak.bg
