Историята има уникално чувство за хумор, тънък намек, алегория и ирония. 40 години след Горбачов, който разпадна съветската империя, историята като велик сценарист и режисьор създаде образа на американския Горбачов – Доналд Тръмп, който ще повтори упражнението от другата страна на океана.
Чак сега се усещам колко много си приличат двамата, както и обстоятелствата и политическия контекст, в който взимат властта. Горбачов в Русия го помнят като смачкан, слаб и повехнал старец, който им съсипа държавата и ѝ нанесе огромни страдания, обаче това не е докрай обективно, защото показва само крайния резултат, а не отразява аурата, контекста и възприемането на Горбачов в началото, когато се издига. Това е, между другото, много голям проблем с повърхностния поглед върху историята – хората виждат само крайния исторически резултат, крайната личност, а не развитието и еволюцията – и особено губят усет за това каква е била личността в началото на пътя и как са го чувствали хората тогава. Хората помнят Хитлер като „злодей, който се самоубива“, т.е. като такъв, какъвто е в края, но малко хора имат усет за това каква енергия, колко надежди и каква харизма е имал Хитлер през 1933 година в началото на пътя си.
Горбачов в началото е точно съветският Тръмп. Много различен лидер с висока енергия, харизма, остър език и „реформаторски дух“. Пълен контраст със скучните, инертни и сиви бюрократи преди него, повтарящи едни и същи клишета. Човекът, който ще реформира империята и ще овладее „дълбоката държава“ (служби и бюрократи, които на практика управляват). И Тръмп, и Горбачов се възприемат в началото като по-млади, отколкото всъщност са – заради различната им енергия и аура.
Горбачов, подобно на Тръмп, е изцяло пленник на егото си и желанието да получава хвалби и ласкателства. Всичко за него се върти около образа и имиджа, а не реалните дела. Не е важно какво ще направиш, а какво ще кажат за теб, с какви хвалебствени думи ще те опишат, какъв имидж и образ ще представяш пред хората.
И Горбачов, и Тръмп застават начело на упадаща империя, която грандомански се е разтеглила прекалено много, в резултат на което е натрупала огромни дългове и качеството на живот в центъра на империята се е влошило драстично. И двамата имат историческа мисия да трансформират империята в силна и реформирана държава-велика сила.
От Горбачов се очаква първо да овладее юздите от „дълбоката държава“, която управлява от десетилетия. Да премине от планова към пазарна икономика – но не към „парламентарна демокрация“, която ще гарантира съсипването на Русия, а по китайския модел с пазарна икономика и централизирана политическа власт. После да изкара Москва от Източна Европа и да премахне СИВ и Варшавския договор – но да задържи исторически руски и/или стратегически държави като Украйна, Беларус, Азербайджан, Казахстан. Да получи твърди гаранции за неутралитет на държавите от Източна Европа – и на Германия – които гаранции да са обезпечени с договор и със съответния капацитет и армия, която да е готова да наложи със сила спазването на това споразумение.
От Тръмп се очаква да овладее и озапти „дълбоката държава“. После да демонтира световната американска НПО ЛГБТ+ неолиберална империя, струваща трилиони долари, натрупала космичеки дългове и на практика водеща центъра на империята (САЩ) към фалит. След това с бързи и решителни реформи да трансформира икономиката от „финанси, Ексел таблици и услуги“ в реална икономика, която да е конкурентна на китайската.
Горбачов се опитва в началото да запази империята. Тръмп прави същото. И при двамата „реформите“ са само на думи. Идеята им е всичко да си е по старому, но те да са начело и да получават всичките похвали и ласкателства. Горбачов изглежда в началото много „силен“, „енергичен“, „различен“, „носител на промяна“. Историята накрая го запомня като „провален импотентен слабак и загубеняк. Мисля, че сега ще имаме иронично повторение на сценария.
Тихомир Чергов, фейсбук
Bnews.bg
