Проф. Тодор Кантарджиев стана истинска звезда като част от Националния оперативен щаб за борба срещу коронавируса преди 5 години. Набралият популярност учен влезе и в журито на 8-ия сезон на шоуто „България търси талант“ на Би Ти Ви през пролетта на 2022 г. Завършил е Медицинската академия в София през 1981 г. След това заминава за гр. Белово като лекар, а от 1982 г. е научен сътрудник в катедра „Военна епидемиология и хигиена“ на Военномедицинска академия. От 1991 г. е доктор по медицина, през 2008 г. става доктор на медицинските науки, а година по-късно – професор.

В следващите редове ще ви разкрием 10 интересни факта от живота на проф. Кантарджиев, които са неизвестни за широката общественост.

Ето ги и тях:

Факт №1

Роден е на Бъдни вечер

Професорът е роден на Бъдни вечер – 24 декември 1955 г. Попитан обаче как в детството си е празнувал двойния празник – рождения си ден и вечерта преди Рождество Христово, подчертава, че в семейството му са отбелязвали само първия празник. По онова време църковните празници все още се празнуват по стар стил. Коледа не е на 25 декември, а на 7 януари. Съответно Бъдни вечер е на 6 януари

Факт №2

Родът му е от Копривщица

Професорът е роден в София, но родът му е от Копривщица. Предците му си изкарвали прехраната като правели кантари и ги продавали в Цариград. „Да правиш кантари от желязо и да ги продаваш в Цариград преди повече от два века, според мен си е голяма технология! Все едно сега да продаваш автомобили в Германия или компютри в Америка“, смее се ученият. Домът на рода му се намира близо до моста, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание, срещу Каблешковата къща. Наричат сградата Кантарджийската къща.

Факт №3

Знае предците си 300 години назад

В дома си медикът пази стара Библия, която се предава в семейството му от баща на първороден син. На първата й страница са написани имената на неговите предци – всички бащи в семейството и техните първородни синове. Това е родовата книга на семейството. „Моят прадядо – Стойко Илиев Кантарджиев, преписва от църковните книги родословието на Кантарджийския род, което може да се проследи 250-300 години назад, отбелязва проф. Кантарджиев.

Факт №4

Дядо му е строил най-важните язовири у нас

Макар и голям учен в областта на медицината, проф. Кантарджиев е наследник на архитекти. Дядо му Тодор, на когото е кръстен, строи някои от най-важните язовири в страната ни: „Александър Стамболийски“, „Студена“, „Копринка и участва в строителството и на язовир Искър”. Братът на дядо му Петър, пък създава проектите на първите работнически комплекси в София след идването на социалистическата власт. Той има тежък спор със съпругата на Георги Димитров – Роза Флайшман-Димитрова. Скарват се жестоко дали детските градини в комплекс „Лагера да са ниско или високо строителство. Той е държал на първото, но било по-скъпо.

„Вие вършите саботаж срещу социалистическата държава“, отсича дамата. „Когато сте били малко момиченце, аз съм се занимавал с партийно строителство“, отговаря архитектът. „След този спор той за известно време престава да е главен архитект на столицата, но след десетина години става главен архитект на републиката“, разказва професорът в интервю за сп. „Биограф”

Факт №5

Внася германски модели в България

Професорът е специализирал в Германия и внася у нас много от германските модели на работа в своята област. „Работех при големи професори във време, в което се отнасяха с огромно уважение към младите колеги. Работил съм в института „Робърт Кох”, бях на специализация във Фрайбург и Мюнстер. Това, което се създаде в структурата на Националния център по заразни и паразитни болести у нас, референтните лаборатории и референтните центрове, е копие на института „Робърт Кох”. Постарах се да пренеса тук всичко, което научих в Германия, като устройство, организация, стил на работа“, казва медикът.

Факт №6

Никога не е мислил за емиграция

Въпреки че и той, и съпругата му, която си отива от този свят преди няколко години, са специализирали в Германия през 90-те, когато в страната ни животът е най-труден, никога не са мислили за емиграция. Днес професорът е доволен от решението си. Той подчертава, че много от българите, с които тогава е работел, са заминавали за Германия само за да емигрират и това не е допринесло по никакъв начин за развитието им в професията. Той обаче е декларирал, че смята да се върне в страната ни. Това му е спечелило уважението на германските професори, при които се е учил.

Факт №7

Спортът спасява живота му

Като студент ученият е тренирал джудо. Днес смята, че това е спасило живота му преди няколко години. Имал сериозни проблеми със здравето, които не разкрива. Категоричен е обаче, че спортуването като по-млад много допринесло да се възстанови. Убеден е, че спортът е важен не само за физическото, но и за психическото здраве. След джудото е започнал да тича, ходел е пеша по няколко километра на ден. В последните 10 години обаче е занемарил тези занимания. Опитва се да компенсира с разходки.

Факт №8

Рекордьор е по докторанти

Проф. Тодор Кантарджиев е рекордьор по брой докторанти, които са писали научни трудове под негово ръководство. „25 души са направили докторска дисертация под мое ръководство. Не съм чувал други професори в нашата страна да могат да се похвалят с такава цифра. От тези, които обучаваш, научаваш много повече, отколкото те от теб. Важното е да са много, да са заинтересовани и да са свестни хора“, разсъждава ученият

Факт №9

Синът му го наследява

Ученият е удовлетворен, че синът му Весел наследява медицинската професия. Той е дерматолог. „Занимава се главно с хирургическа дейност и лечение на болести, а не с разкрасяване, както други лекари с тази специалност“, уточнява професорът.

Факт №10

Внучето му е одрало кожата

Първородният внук в семейството носи името на популярния си дядо – Тодор. Но му е одрало и кожата. „Ако видиш моята снимка като дете и неговата снимка – едно към едно сме! Ако му видиш сърдитите физиономии… Най-хубавото в живота е, когато видиш себе си в детето. Това е подарък от съдбата“, доволен е медикът.

Източник: Уикенд

Kliuki.bg