България е на път да реализира своя важна стратегическа цел: еврозоната изглежда вече много близко. С малко разум, мъдрост и постоянство скоро тя ще стане и реалност, пише Даниел Смилов.

Една голяма крачка за България беше направена днес: Европейската комисия (ЕК) препоръча страната ни за член на еврозоната на базата на позитивни доклади за изпълнение на Маастрихтските критерии. Ако решенията на Съвета на ЕС и на Европейския парламент на 8-и юли са позитивни, както се очаква, България трябва да стане 21-ят член на от началото на следващата година. С това ще завърши формалното приобщаване на страната към всички най-развити форми на европейска интеграция. Както се казва, ще бъдем в центъра на ЕС, а не в неговата периферия, където е географското ни място.

В нормална обстановка тази новина би трябвало да е причина за всенародни празненства. В много обществени кръгове тя безспорно доведе до сериозно приповдигане на настроението. Имаше, разбира се, и опити от страна на противници на еврото да хвърлят малко катран в кацата с мед, като организират шумни протести, плашат с „война“ за лева и т.н.

Всъщност сигнал за този вид саботажна дейност даде президентът Радев с предложението си за референдум за еврото. Каквито и да са причините за това действие, една от основните му цели беше наистина да помрачи радостта от изпълнението на една от най-важните за страната стратегически задачи – приемането на еврото. И донякъде Радев и компания успяха.

С действията си Радев мобилизира привържениците на еврото

Същевременно обаче протестите и действията на президента показаха, че достатъчно спонтанна енергия за саботаж на еврото в страната по-скоро няма. Хора с автобуси трябва да бъдат карани, за да се постигнат сравнително скромни струпвания на маса в центъра на София. А и обществените нагласи видимо се обръщат: последните изследвания показват практически паритет между хората, които подкрепят членството от догодина и тези, които са против; както и паритет между тези, които виждат повече ползи и тези, които акцентират върху негативите от членство в еврозоната.

Хубавото на действията на президента Радев беше в това, че то мобилизира привържениците на еврото и те успяха да разгърнат сериозен дебат в последните седмици. В този дебат стана ясно, че аргументи „против“ по-скоро няма – има смътни страхове от опасности, които не са свързани директно с еврозоната. Като повишаващите се цени, например, които се случват с или без еврозоната в страни като нашата.

Затова и Радев не се изказва за самото евро, а върви по линията, че „хората не са питани“, не са си „казали мнението“. Това е слаб аргумент обаче, защото българите са единственият народ в света, който седем пъти за четири години е бил питан на парламентарни избори какви представители да си избере. И седем пъти е избирал солидни, конституционни мнозинства от депутати, привърженици на членството в еврозоната. Седем парламентарни вота за последните четири години са достатъчна демократична легитимация за решението, страната да приеме еврото.

А и самата идея българите да бъдат питани всяка година „искате ли да влезете от догодина в еврозоната“ е абсурдна. Щом има стратегическо съгласие за еврото, датата на присъединяване става технически, експертен въпрос. И той се решава с доклади, като тези, които получихме днес. А с тези доклади въпросите дали сме готови трябва да бъдат затворени.

Еврозоната е най-малко задлъжняла в момента

Опонентите на еврото все пак приведоха и някои съдържателни аргументи срещу него в ефир. Едни от тях, като Румен Гечев и Меглена Плугчиева например, твърдяха, че сега не е добър момент да влезем в еврозоната, защото тя била много задлъжняла. Това е странен аргумент, защото еврозоната е най-малко задлъжнялата финансова зона в света към настоящата година. Ето данните за процент на публичния дълг към БВП за 2025 г.:

Япония – 216%

САЩ – 124%

Китай – 96%

Великобритания – 95,5%

Еврозона – 88%

Защо загубите на централните банки не са аргумент

Странният аргумент със  Друг също доста слаб аргумент срещу еврото, е че ЕЦБ била на загуба от 8 милиарда за миналата година. Задачата на ЕЦБ – както и на всяка централна банка – не е да прави печалби: тя не е търговска банка. Тя е ключов регулатор, който определя политиката на лихвените проценти, паричната маса и т.н. Печалбите на централните банки не са индикатор за състоянието на икономиката като цяло, а за някои ефекти от тяхната парична политика. Загубите на централни банки през последните години са ефект на програмите за количествено улесняване (quantitative easing) и тяхното бавно ограничаване в еврозоната, САЩ и Великобритания. При икономики за десетки трилиони, загуби или печалби от няколко милиарда са нищожни така или иначе, но ето и малко сравнителни данни за загубите на централните банки към 2024 г.:

Федерален резерв (САЩ) – 77,6 милиарда (2024 г.) и 114 млрд. (2023 г.);

Банката на Англия – 45 милиарда паунда загуба (от 2022 г. до 2025 г.)

Тези загуби не са аргумент нито „за“, нито „против“ еврото. Те не са и индикатор за някаква икономическа драма в САЩ и Великобритания и малцина са се загрижили точно за този „проблем“. Странно е, че противниците на еврото са се вторачили точно в тях, явно поради липса на по-стойностни аргументи.

Членството в еврозоната е свързано с огромни предимства

Последният „аргумент“ срещу еврозоната, който изобщо не си струва да бъде обсъждан, е твърдението, че България едва ли не щяла да плаща дълговете на Италия или Франция с членството си еврозоната. В тези твърдения всъщност няма нищо вярно:

1) В еврозоната всяка държава сама издава свои дългови книжа и сама отговаря за своя дълг. Така че няма на България или на останалите да се вменява отговорност за дълг, акумулиран от друга страна членка;

2) Еврозоната има инструменти, с които може да подпомага страни членки, които са изпаднали във финансови затруднения по дълговите си книжа. Те работят по следния механизъм, който беше въведен след кризите от 2012 г. Има общи стабилизационни фондове на еврозоната, създадени с теглене на общ кредит и вноски, от които на закъсалата държава се дават нисколихвени заеми. Примерно казано, еврозоната тегли общ кредит на 2% лихва и го дава на Гърция на 3-4% лихва. Гърция изплаща тези пари и в крайна сметка всички печелят – дори еврозоната инкасира малка печалба. Тази „магия“ е възможна, защото еврозоната е най-малко задлъжнялата голяма финансова зона в света и има най-висок кредитен рейтинг (за разлика от САЩ, например, които напоследък вдъхват по-големи съмнения на пазарите и сред кредитните агенции). Гърция вече изплати голяма част от кредита си към еврозоната и без помощ си обслужва дълговете от няколко години. Никоя страна от еврозоната не е плащала дълговете на гърците, макар че за спасяването на Гърция беше използван leverage-a (способността да тегли кредит) на еврозоната.

3) Нещо повече, членството на страна в еврозоната дава огромни предимства и финансова стабилност, защото в крайни и екзистенциални моменти зад нея може да застане ЕЦБ с цялата си финансова мощ. Когато КТБ фалира, например, нашите политици веднага отидоха до Брюксел и Франкфурт, за да си гарантират стабилизационен заем за българските банки. С членство в еврозоната на България стабилизационните механизми на ЕЦБ ще се задействат по дефиниция в кризисни ситуации.

4) ЕЦБ има и други почти магически способности да подпомага страните членки. Когато дълговите книжа на Италия стигнаха критични лихвени нива (близо 7%) през 2012 г., Марио Драги (тогава шеф на ЕЦБ) спря спекулативния натиск със заявлението, че ЕЦБ няма да допусне криза на ликвидност в търговските банки на еврозоната. След това ЕЦБ въведе и много програми за изкупуване на дългови книжа на държави на вторичния пазар (OMT програми), което също подпомогна задлъжнелите държави членки. Ставайки страна член, България получава автоматичен достъп до подобни стабилизационни инструменти и най-вече глас в решенията, как и кога те да се използват. От консуматори на политика, ставаме и участници в нейното създаване.

***

България е на път да реализира важна стратегическа цел. С празненства или без тях, това трябва да стане. Еврозоната е вече на хоризонта и изглежда много близко. С малко разум, мъдрост и постоянство тя ще стане и реалност.

* Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Източник: https://dnesnews.bg