Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция

Съществуват няколко сценария, които биха позволили на Ердоган да остане на власт за поне още един мандат, но все още е рано да отписваме Имамоглу, смята д-р Мариян Карагьозов

Масови протести, безредици и сблъсъци между силите на реда и демонстранти – така изглежда Турция през последните няколко дни. Повод за размириците стана арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който е и кандидатът на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) за президент на страната. Той се радва на голяма подкрепа и според мнозина е единственият политик, способен да победи дългогодишния държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Имамоглу беше задържан по обвинения в корупция и участие в престъпна организация, но според привържениците му те са изфабрикувани и нямат нищо общо с истината. Напрежението не стихва, а протести се провеждат в редица градове.

д-р Мариян Карагьозов Източник: Личен архив

Съобщава се за над 1100 арестувани, сред които има и журналисти. Действията на турските власти предизвикаха остри международни реакции, като ЕС призова Анкара да демонстрира „ясен ангажимент към демократичните норми“. Ердоган на свой ред заяви, че протестите са се превърнали в „насилствено движение“, а опозицията носи цялата вина за ранените полицаи и нанесените щети. Какво предстои да се случи? По темата разговаряхме с д-р Мариян Карагьозов, който е политолог от Института за балканистика към БАН и бивш кореспондент на БНР в Турция. Ето какво заяви той за Vesti.bg:

Д-р Карагьозов, ще продължат ли протестите в Турция и смятате ли, че може да се стигне до още по-сериозна ескалация на напрежението?

Турците исторически са доказали, че ценят правото си на глас. Най-пресният пример е повтарянето на изборите в Истанбул. След като през март 2019 г. Екрем Имамоглу спечели битката за кметския пост с 13 000 гласа преднина, властите обявиха, че поради нередности вотът трябва да бъде повторен и тогава преднината на Имамоглу пред съперника му Бинали Йълдъръм скочи на 800 000 гласа. Настоящите съдебни действия срещу Имамоглу се възприемат от опозицията като опит по административен път да се противодейства на политик, когото управляващите никога не са побеждавали на избори. Това усещане за несправедливост и манипулиране на волята им сред част от хората е причината от ареста на Имамоглу досега протестите постепенно да се разширяват, като обхващат и редица други големи градове, не само Истанбул. Турските сили за сигурност действат твърдо и мнозина наблюдатели смятат, че има риск от повтаряне на протестите, започнали в истанбулския парк „Гези“ през 2013 г., които продължиха няколко месеца.

Turkey protests are about far more than fate of Istanbul’s mayor https://t.co/ckCi7h9PaQ

— BBC News (World) (@BBCWorld) March 24, 2025

Основателни ли са твърденията, че Ердоган подготвя конституционни промени, които ще му позволят да остане на власт и след 2028 г.?

Вариантите Ердоган да остане на власт след 2028 г. са няколко. Първо, може да бъдат свикани предсрочни избори, като при определени условия и срокове мандатът няма да се счита за довършен и това ще даде право на турския държавен глава отново да се кандидатира. Вторият вариант са промените в конституцията, за които споменавате. Тук сценариите също са два – първият е приемане на промени с мнозинство от две трети, т.е. 400 от 600 народни представители. Вторият вариант е промените да бъдат гласувани от три пети от депутатите, т.е. 360 народни представители, като в такъв случай промените трябва да бъдат подложени и на референдум. Към настоящия момент, „Партията на справедливостта и развитието“ на президента Ердоган и коалиционните им партньори разполагат общо с 325 депутати в Меджлиса. По тази причина, достигането на 360 гласа изглежда по-реалистично, отколкото на 400. За тази цел се разчита на стартиралия процес на помирение с кюрдите и на евентуална подкрепа на 57-те депутати от прокюрдската партия ДЕМ.

Смятате ли, че управлението на Ердоган е застрашено?

По-скоро не. Не бива да забравяме, че президентът Ердоган все пак е законно избран, а редовният му мандат изтича през 2028 г. Честно казано, трудно ми е да си представя ситуация, при която той подава оставка заради улични протести.

Ekrem Imamoglu’s long survival is precisely what has made him so dangerous to Turkey’s leader, and so appealing to voters https://t.co/377NXyigAm

— The Economist (@TheEconomist) March 24, 2025

А какво ще се случи с Имамоглу? Беше ли сложен край на политическата му кариера?

Ако той бъде осъден, за срока на присъдата няма да може да заема изборни длъжности. Имамоглу обаче е харизматичен, много е популярен, тъй като за него гласуват както светски, така и по-религиозни избиратели. Тук трябва да се отбележи и една подробност, която се наблюдава сравнително рядко – харесван е едновременно и от турци, и от кюрди. Присъдата може да го превърне в мъченик и герой. Тук се натрапват някои паралели с биографията на самия Ердоган, който в периода между 1999 и 2000 г. е осъден за рецитиране на стихотворение, счетено за провокативно и дори излежава няколко месеца в затвора. Малко по-късно – през ноември 2002 г., партията му спечели състоялите се тогава парламентарни избори. Според мен, все още е рано да отписваме Екрем Имамоглу.

Има ли кой да замести Имамоглу и да оспори властта на Ердоган?

Кметът на Анкара Мансур Яваш, който също е от редиците на НРП, е популярен и има рейтинг, който би му позволил да се съревновава с Ердоган. Той, обаче, стартира кариерата си като политик с националистически възгледи и се счита, че е по-малко харесван от левите и кюрдските избиратели, отколкото Имамоглу. Освен това, тъй като в момента Имамоглу е кандидатът за президент на основната опозиционна партия, не е ясно дали Яваш може да се яви на изборите или ще го направи като независим претендент за президентския пост – нещо, което значително би намалило шансовете му за победа. В този смисъл е трудно за опозицията да намери фигура, която да притежава същите лични качества като тези на Имамоглу, както и управленския му опит като кмет на Истанбул.