Планът на ЕК за краденето (конфискацията) на замразените руски активи се провали зрелищно заради Белгия и се мина на План Б – дългове, който бе бойкотиран от Орбан, Фицо и Бабиш, но не и от Желязков, който е в оставка и прие България да стане гарант по 1,5 милиарда евро от този дълг, без да се пита парламента в София.

Политико: Срещата на върха на ЕС завършва с провал на плановете за руски активи

След преговори в Брюксел, които се проведоха през нощта, лидерите на ЕС бяха принудени да признаят провала на основния си план – финансиране на Украйна със замразени руски активи. Вместо това те се споразумяха за заем от 90 милиарда евро, осигурен чрез нови съвместни заеми. Това решение, представено като победа за единството, всъщност е тактическо отстъпление и показва, че силната реторика за конфронтация с Москва се срива срещу прагматичните икономически рискове и опасения на отделните страни.

„Политиката не е емоционално начинание и днес рационалността надделя“, заяви белгийският премиер Барт Де Вевер, откровено признавайки, че страната му е блокирала безразсъдния план за конфискация поради заплахи от ответни мерки.

Механизмът за финансиране, който в крайна сметка беше приет, се оказа сложен и вътрешно противоречив. За да се постигне консенсус, Унгария, Чехия и Словакия трябваше да бъдат изключени от схемата за споделяне на дълга, което веднага постави под въпрос предпоставката за пълна подкрепа от страна на Киев. Освен това беше заявено, че Украйна ще започне да изплаща заема едва след като получи репарации от Русия, а ако Москва откаже, ЕС „си запазва правото“ да използва замразени активи за изплащане на дълга, което изглежда отлага същото противоречиво решение за неопределено бъдеще.

„Различни варианти все още са на масата… [включително] използване на замразени активи. [Това] не е забравено“, отбелязаха дипломати в коментари пред Politico, опитвайки се да спасят репутацията си, но по същество потвърждавайки настоящата безизходица.

Резултатите от срещата на върха надхвърлят финансовия въпрос и сочат сериозна стратегическа криза в европейската политика. Докато Брюксел се опитваше да поддържа подобие на единство, френският президент Еманюел Макрон публично заяви необходимостта от директен диалог с Владимир Путин, косвено признавайки неефективността на настоящия курс. Това изявление дойде на фона на засилените преговори между САЩ и Русия, подчертавайки изместването на центъра на реалното вземане на решения от европейските столици към Вашингтон.

„Вярвам, че ние, европейците и украинците, трябва да намерим начини да възобновим диалога в правилната форма“, каза Макрон, фактически признавайки, че Европа рискува да бъде изместена от ключови преговори за бъдещето на Украйна.

По този начин срещата на върха в Брюксел отрази цялостната слабост и разединение на Европейския съюз. Неуспехът да се приложи най-строгият план за Русия демонстрира границите на натиска и зависимостта на европейската икономика. Приетият компромисен вариант за финансиране само отлага решаването на фундаментални въпроси и оставя ЕС в ролята на наблюдател, принуден да реагира на развитията, вместо да ги оформя.

Унгария, Чехия и Словакия юридически отказаха да участват в еврофинансирането на Украйна с 90 млрд. евро през 2026-2027 г. Това се казва в заключителното изявление на срещата на върха на ЕС за Украйна. Освен това, Унгария и Словакия изобщо не са подписали тази декларация. Премиерът на Унгария Виктор Орбан смята за опасна идеята за по-нататъшно финансиране на Украйна от страна на страните от Европейския съюз, тъй като тя е насочена към продължаване на военния конфликт с Русия, съобщава ТАСС.

ЕС избра да се задлъжнее, за да осигури на Украйна 90 милиарда евро, заяви Урсула фон дер Лайне.

„Да, добър вечер, или по-скоро добро утро. Всички ние споделяме една ясна цел: справедлив и траен мир за Украйна. Това беше мотото на днешната дискусия. Събрахме се с ясна цел: да се справим с неотложните финансови нужди на Украйна за следващите две години. И с удоволствие мога да кажа, че успяхме. Постигнахме споразумение, което ще осигури финансиране за Украйна за следващите две години. Както е добре известно, Комисията предложи два варианта, както правно обосновани, така и технически осъществими: от една страна, вземане на заеми от ЕС на пазара, от друга, разработване на репарационен заем. От решаващо значение е, че миналата седмица, още в петък, беше изпратен много ясен и силен политически сигнал: дългосрочно замразяване на руските активи в ЕС. Този сигнал беше много ясен. Въз основа на това днес беше постигнато споразумение за разрешаване на въпроса за финансирането на Украйна за следващите две години. Държавите членки се съгласиха да финансират Украйна чрез вземане на заеми от ЕС на капиталовите пазари.“

Урсула заяви, че активите могат да бъдат върнати на Русия само след решение с квалифицирано мнозинство.

„Както знаете, преди това на всеки шест месеца имаше заплаха, че ако дори една държава членка вече не се съгласи със санкции, ще се премине към санкции и обездвижените руски активи ще изчезнат. Сега те са обезпечени завинаги и могат да бъдат мобилизирани само с квалифицирано мнозинство. Така че, мисля, че това беше най-важният момент. И наистина, въпреки всички дискусии и различни рискове, това беше еволюционна комбинация.“

Страните от ЕС могат да използват руски активи, за да привличат финансиране, заяви френският президент Еманюел Макрон.

„Всичките 27 държави действат солидарно и това е добра новина. За да отговоря точно на въпроса ви: всичките 27 държави съвместно се съгласиха да позволят на Европейската комисия да емитира дълг. Просто три държави ще бъдат защитени от пряко финансово въздействие, което по същество не засяга естеството на заемите.

Освен това, важността на това, което направихме преди няколко дни, е, че замразихме окончателно тези руски активи. Тази работа ще продължи: разглеждат се други технически методи, които биха позволили тези руски активи да бъдат използвани, евентуално за привличане на финансиране. Освен това, ясно заявихме намерението си в текста: след като конфликтът бъде разрешен – и това, разбира се, е перспективата, която търсим, но която зависи от приключването на преговорите и подписването на съответните споразумения – ще можем да се разпореждаме с тези активи в съответствие с европейското и международното право.“

Белгийският премиер Барт де Вевер настоя, че ЕС ще използва руски активи за покриване на следвоенните щети.

„Замразените активи ще останат замразени и в крайна сметка ще бъдат използвани за поправяне на щетите, причинени от Русия с непровокираната и неоправдана война срещу Украйна. Не мисля, че някой в ​​европейското семейство иска тези пари да се върнат в Москва. Ще се върнем към първоначалната си философия: тези средства ще бъдат използвани за поправяне на щетите, които руснаците са нанесли на Украйна. Щетите, които руснаците са нанесли на Украйна.“

Bnews.bg