„Има текстове, които са спорни и докато КС не реши, никой няма да знае. Но те са повече в частта за служебния кабинет. Искаме да има ограничение кой може да бъде премиер в такъв, но то да е достатъчно широко и да не взема от правомощията на президента. КС ще бъде част от крайното решение“, обясни Петков.

„Ако КС върне въпроса, това ще означава друго – има политическа воля за промяна, трябва тя да се вкара в рамките, които КС определи. Ако няма политическа воля, няма смисъл от този парламент“, обясни Петков.

„Прокуратурата трябва да стане от независима – отчетна. Съдиите трябва да са абсолютно независими, при прокуратурата това трябва да е обратното“, посочи още Петков.

Предложенията предвиждат няколко основни реформи – в съдебната система разделянето на ВСС на два съвета – съдийски и прокурорски, промени по отношение статута на главния прокурор и неговия мандат, както и промени по отношение на служебното правителство. Въвеждат се и публични процедури за избор на регулаторни и отпадане на изискването министрите и депутатите да са само български граждани.

В проектозакона се предвижда в частта за съдебната власт Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет. Първият орган трябва да се състои от 15 членове, сред които председателите на ВКС и ВАС, петима трябва да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите. Вторият орган трябва да се състои от 10 членове, сред които и главният прокурор на страната, шестима от членовете трябва да бъдат избирани от парламента, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се предвижда да бъде оглавяван от министъра на правосъдието, но без да има право на глас в него.

Другата огромна промяна е свързана в института на главния прокурор. Предвижда се той да има два мандата по 5 години, а освен това му се отнема правото да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на прокуратурите.

Вносителите предлагат президентът да може да назначава за служебен министър-председател ръководителите на три от основните институции в страната – председателят на Народното събрание, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ. Освен това се предлага парламентът да не се разпуска, а да продължава своята законодателна дейност до конституирането на новия.

По отношение на регулаторите се предвижда техният избор да се осъществява от Народното събрание чрез изслушване на кандидатите, ограничаване на броя на последователните мандати. Освен това – със закон може да се предвиди решенията за избор да се приемат с квалифицирано мнозинство.

Предвижда се още да се премахне изискването народните представители да са български граждани.

Таксата за пренос на руски газ – добра идея, но може да има ответни мерки

Таксата за пренос на руски газ, която вбеси Сърбия и Унгария, в крайна сметка отпадна. Според казаното от Кирил Петков причината не е отпорът от ГЕРБ и ДПС, а разбирането, че подобна мярка може да има ответни действия. Стана ясно обаче, че тя е била наложена на база анализ, който е пропуснал някои съществени неща.

„Такса „Пренос“ трябва да е там. Видяхме, че на европейско ниво, ако всеки си измисля сам някаква допълнителна такса, шансът да се измисли ответна мярка срещу теб, не е малък. Това е в пълна координация с ЕК. Винаги, когато имаш допълнителен приход, трябва някой да го плати. Нашият анализ бе, че трябва да го плати „Газпром“. Страните се притесняват, че когато трябва да предоговарят условията си, част от този разход ще бъде поет от тях. Затова стъпихме назад“, обясни Петков.

Въпросът се отложи, за да не бъде спънато членството ни в Шенген.

„Шенген по въздух е победа. Вече сме в системата. От там нататък преговорите стават други. До този момент имахме реално вето да влезем в тази система, защото нямаше доверие“, допълни Петков.