В сряда, 10 април 2024 г., в резултат на руски ракетен удар срещу Одеска област загина бесарабският българин Роман Юхневич, известен с позивна „Болгар“.
Роман е бил военен медик. Негови близки съобщават, че младият мъж е бил убит при повторен ракетен удар, докато е оказвал помощ на жертвите на по-ранна атака.
Това е поредният бесарабски българин, загинал на фронта. Местните българи категорично подкрепят и се борят за Украйна в една война, която пряко застрашава тяхното оцеляване като общност. Това не трябва да е изненада – тези хора възприемат Украйна за своя родина. Украинската държава НИКОГА не е ограничавала честването на българска култура или изучаването на български език в регионите с българско население. Това е лесно проверимо от всеки човек, притежаващ елементарна информационна грамотност. Съвсем наскоро, на 4 март, във фоайето на Юридическия факултет на Одеския национален университет „Иля Мечников“ беше открита паметна плоча на Алеко Константинов. Одеса е град, буквално пропит с българска култура и историческо наследство. През последните повече от две години този възхитителен град е почти всекидневно обстрелван, а неговите жители (сред които и българи) са избивани от руската армия.
Вероятно сте забелязали скорошната поява на „обръщение“ на „българи в Херсонска област“, призоваващи България да спре да изпраща военна помощ на Украйна, защото Киев „използва български оръжия срещу българи“. Съобщението беше разпространено от основните говорители на Кремъл у нас. Този руски дезинформационен похват далеч не е нещо ново. Заблудата относно предполагаемата антибългарска политика на украинските власти работеше с пълна сила още през 2014 – 2015 г., в началото на войната в Украйна. Тогава културните институции и центрове на украинските българи все още бяха под пълния контрол на проруската „Партия на регионите“ и конкретно на депутата във Върховната Рада Антон Кисе. Използвайки чувствителната тема за съдбата на местното българското малцинство, тогавашните лидери на българските културни институции в Украйна започнаха да разпространяват дезинформация относно „десетки загинали етнически българи“, репресирани и преследвани от страна на Киев българи и др. под. По този начин проруските ръководители на българските центрове в Украйна целяха манипулация на общественото мнение в България. За съжаление, дори някои от водещите български медии тогава се подведоха от този пропаганден разказ и излъчиха фактологично неверни материали.
Днес, не другаде, а именно в окупираните от Русия територии на Украйна (каквато е половин Херсонска област) българите не могат да изучават своя език и да честват своята култура. Българите под руска окупация са подложени на тотална русификация, те са принудени да се придържат към всички рестриктивни окупационни политики, наложени от Руската федерация. Тази притеснителна ситуация също е лесно проверима и трябва да получи възможно най-широка публичност в България.
Ето защо войната на украинския народ за свобода и независимост е също война на стотиците хиляди наши сънародници в Украйна. Това е тяхната Отечествена война, война за тяхната култура и идентичност. Всеки човек, възприемащ себе си за български патриот, е задължен да бъде съпричастен с борбата на тези изстрадали хора. Всяка различна позиция разкрива пълна незаинтересованост към съдбата на българите в Украйна, но преди всичко прозираща любов към руското мракобесие.
Бог да прости Роман Юхневич!
Героите не умират! Герої не вмирають!
Евлоги Станчев, Facebook. Заглавието е на ФрогНюз. Станчев е гл. асистент към в Института за балканистика с център по тракология към БАН, д-р по история на Русия в СУ и магистър по етнология и културна антропология.
Източник: https://dnesnews.bg
