Не, госпожо Григорова, не може да не отговаряте за Путин!

Да, кандидатката за кметица на София Ваня Григорова съвсем основателно и политически оправдано смята, че на комунални избори първостепенни са именно комуналните теми. Всеки кандидат кмет на столицата, който би се опитал да се крие зад глобални и геополитически теми, веднага ще се саморазобличи като некомпетентен или просто като политически поръчков играч. Така че госпожа Григорова би била права, ако откаже в кметския дебат да обсъжда изборните резултати в Словакия или отражението на Брекзита върху хората на Острова – и вместо това говори за бедните и онеправданите в богата София.

Изборът между лъжа и истина

Но въпросът за Путин и за завоевателната война на Русия срещу Украйна не е каква да е международно-политическа тема. Това е въпрос за ценностния избор на госпожа Григорова, това е въпрос за избора на госпожа Григорова между лъжа и истина. Това в крайна сметка (въпреки нейните проевропейски заклинания) е въпросът дали госпожа Григорова наистина споделя идеята за мирен общ дом в Европа или пък подкрепя плановете на Русия да окупира с оръжие и много кръв колкото е възможно повече територия от една европейска държава.

Лично аз никак не бих искал да живея в град, чиято кметица мълчаливо подкрепя средновековно-съветските възгледи на Путин и одобрява избиването на стотици хиляди войници в една нападателна война. Тоест, ценностните избори на г-жа Григорова са от първостепенно значение, когато един нормален и миролюбив гражданин се пита дали да гласува за нея.

А дали Крим е руски и дали от фасадата на софийската община трябва да се развява украинското знаме – това са въпроси от друг порядък. За статута на Крим мнозина (навярно и госпожа Григорова) си служат с политически аналогии като Тайван и Косово. Да, тук опираме до един драматично неразрешен въпрос в международното право и международните отношения: дали приоритет има неприкосновеността на границите или пък суверенното право на народите на самоопределение? Колкото до украинското знаме: достатъчно е едно допитване до гражданите на София и/или едно гласуване в Общинския съвет – и проблемът лесно ще се реши по демократичен начин. Да не говорим, че темата за знамената едва ли е от жизнено важно значение.

На кого разчита Ваня Григорова?

Подхлъзванията на госпожа Григорова в интервюто по Нова телевизия, когато водещите с основание я притиснаха да изясни позициите си, свързани с войната, са лесно обясними: тя разчита на гласовете на немалобройните симпатизанти на Путин в България и на онези българи, които гледат накриво Украйна и украинците. Тя разчита и на националистите. Тя разчита и на политически неграмотните избиратели, които не се интересуват от политика, но затова пък ще обърнат внимание на високите ѝ токчета, на ръкомаханията и на поучително вдигнатия показалец. Впрочем, последните параметри от нейното телевизионно поведение навярно са (и) добре изчислени: г-жа Григорова се държи като един истински влогър и ютюбър, за чиято публика е важно не толкова съдържанието (а още по-малко ценностите на лицето от екрана), колкото елементите „забавление“, „разпознаваемост“ и „натриване на носа на мейнстрийма“.

Възможно е госпожа Григорова да има потенциала за добра кметица. Възможно е госпожа Григорова да обере всички гласове против тъй наречения „умнокрасивитет“.

Не е възможно обаче да избяга от въпроса за Путин и руската окупационна война, без да изгуби доверието на почтените и миролюбиви избиратели. И на цяла Европа.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.