Защо сега?

Иран никога не е бил по-слаб вътрешно, след масовите протести от последните години. Израел пък е значително отслабил прокси силите на Техеран – „Хизбула“ и „Хамас“. Освен това в Белия дом има симпатизиращ на Израел президент, пише Sky News.

Да, Израел все още се бори на няколко фронта – в Газа и Южен Ливан – но това не спира лидерите му да използват момента.

Някои критици се питат дали офанзивата не служи и като отвличане на вниманието от засилващата се дипломатическа изолация на Израел заради войната в Газа. Великобритания неотдавна предприе безпрецедентната стъпка да санкционира двама израелски министри, а Франция се очаква да признае Палестина за независима държава.

Каквито и да са мотивите, Израел очевидно има намерение да довърши започнатото.

Иран ще отвърне – въпросът е как

Иран също ще направи всичко по силите си, за да спре израелските удари. Да не направи нищо или твърде малко би изглеждало като слабост – а в Близкия изток това е опасно.

Почти сигурно е, че ще последват ракетни и дронови атаки по Израел, но също така и по американски бази и съюзници.

Въпреки че администрацията на Тръмп се опита да се дистанцира от израелската операция, Техеран не вярва в това. За Иран САЩ и Израел са едно цяло, част от една и съща „зла ос“.

Най-големият страх: Персийският залив като бойно поле

Голямото притеснение е, че Иран може да удари цели в Персийския залив – ключов геостратегически регион за световната енергетика.

Ако бъдат потопени танкери или взривени рафинерии, това ще има незабавен ефект върху глобалната икономика. Ако стане достатъчно лошо, президентът Тръмп може да окаже натиск Израел да прекрати офанзивата – или поне това е иранската надежда.

Какво да очакваме?

Очаквайте следното развитие:

– Израел продължава ударите срещу Иран
– Иран отвръща с всичко, с което разполага
– САЩ се включват, за да защитят Израел
– Иран атакува Израел, САЩ и потенциално американски съюзници

Това е предвидимото.

Но всяка война се подчинява и на закона на непредвидените последици. Във всеки момент тази ескалация може да се превърне в нещо много по-голямо.

Пригответе се – светът е на ръба

Следващите дни могат да поемат в множество посоки. Но ако бойните действия се пренесат в Персийския залив, всички ще усетим последствията.

Израелски удари по ирански ядрени обекти и убийства на военни лидери поставят началото на директна фаза на война между двете държави. Това лесно може да прерасне в регионален конфликт, обхващащ Ливан (чрез Хизбула), Сирия (с присъствие на ирански сили), Йемен (чрез хутите) и Ирак (чрез проирански милиции). Това би въвлякло множество държави и прокси-актьори, превръщайки Близкия изток в активна военна зона.

Иран вече намеква, че ще удари в Персийския залив – откъдето преминава около 20% от световния петрол. Ако бъдат атакувани танкери, терминали, нефтени рафинерии (в Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ), може да се стигне до рекорден скок в цените на петрола, прекъсване на доставки и глобален икономически шок – особено за Европа и Азия.

Макар да не участват официално в израелската операция, САЩ са възприемани от Иран като съюзник и съучастник. Това означава, че американски бази в Близкия изток (в Ирак, Сирия, Кувейт, Катар) могат да бъдат атакувани, американски кораби или самолети могат да бъдат обстрелвани, Вашингтон може да бъде принуден да влезе във войната на страната на Израел. Това би означавало открит военен конфликт между две ядрено-активни сили.

Ако войната се разрасне и удари Ливан, Сирия и Ирак, Европа може да бъде изправена пред нова мигрантска криза, при това в момент, в който континентът е социално и политически обременен от войната в Украйна.С какъвто и обхват да бъде израелската офанзива, тя практически срива и без това нестабилните опити за възобновяване на ядрените преговори с Иран. Това може да доведе до ускорена милитаризация на иранската ядрена програма, ако все още е възможно, нови ядрени надпревари в региона (напр. Саудитска Арабия).