За изграждането на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ България ще се стреми да постигне цена около 6 млрд. евро на блок. Това казва в интервю за БТА, публикувано в събота, заместник-министърът на енергетиката Николай Николов.

Интервюто е по повод решението на Министерския съвет за строителство на блоковете, което е потвърдено от Народното събрание. В наскоро публикувания проект на енергийна стратегия на България е предвидено 7 блок да бъде въведен в експлоатация през 2032 г., но не по-късно от 2033 г., а 8 блок – не по-късно от 2035 г., посочва зам.-министър Николов.

Ядрената технология, която ще се използва, е на „Уестинхаус“ – „ЕйПи“ (AP) 1000.

Потенциалните строители са сведени до три – „Бехтел Корпорейшън“ (Bechtel Corporation), „Флуор“ (Fluor) и „Хюндай“ (Hyundai), уточнява зам.-министър Николов. Една от трите компании ще бъде главен строител. Ще има множество подизпълнители.

Предвижда се държавата да е единственият инвеститор в проекта.

След въвеждането им в експлоатация, България трябва да започне да мисли за избор на технология и за построяването на нови ядрени мощности – такива, които да заменят 5 и 6 блок на атомната централа. Площадка „Белене“ има своята роля, но в по-дългосрочна перспектива. През 2035 г. трябва да започне процесът по избор на технология, за да може да се извърви пътят, така че около 2040 г. да започне да се строи, за да може към 2050 г. вече да имаме нови ядрени мощности там и да може да бъдат заменени излизащите от експлоатация 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Идеята е да имаме около 4 гигавата постоянно работещи ядрени мощности, заявява зам.-министърът на енергетиката.

Предстоят търговски преговори, които започваме буквално в началото на новата година, обяснява той. По думите му тези преговори се отнасят до срокове, числа, цени, изграждане, етапи, така че по очевидни причини не е добра практика да се влиза в конкретика.

Ние, естествено, се стремим да защитим максимално българския интерес, предвид факта, че държавата ще е единственият инвеститор в проекта. Считаме, че държавата трябва да бъде собственик на централата. В този смисъл нашето желание е проектът да бъде реализиран навреме и на възможно най-ниска цена, казва заместник-министърът.

Винаги при големи инфраструктурни проекти, особено ядрени централи, финансирането е смесено – собствен капитал и заемен ресурс. Те са винаги в някакво съотношение, което е приемливо за финансовите институции. Очевидно тук говорим за огромни световни финансови институции. Именно тук държавната гаранция ще бъде от помощ за набирането на този заемен ресурс, добавя той.

По думите му „ние не считаме, че е добра идея, пък и напълно реалистично е държавата да си реализира проекта“. Не виждам необходимост да се привлича чужд инвеститор, казва той.

Той обяснява, че за избор на строител ще има конкурсна процедура. Потенциалните строители са сведени до три. Това са компании, които първо познават технологията, второ имат опит в изграждането на ядрена централа – „Бехтел Корпорейшън“ (Bechtel Corporation). „Флуор“ (Fluor) и „Хюндай“ (Hyundai). Това са трите компании, с които „Уестингхаус“ има в световен мащаб опит в изграждането на ядрени централи и те ще бъдат поканени. Въпрос на договорени условия е кой от тях ще строи. Една от трите компании ще бъде главен строител. Ще има и множество подизпълнители. В подобен мащабен проект участват стотици фирми, дори хиляди в някои случаи. „Нашата амбиция е да дадем максимална възможност на българския бизнес да участва до степен, в която това е възможно. Това е едно от изискванията, което поставяме и на трите компании – всичко, което е възможно да бъде доставено или построено от българския бизнес, да бъде използвано“, казва Николов.

Той съобщава, че „Уестингхаус“ трябва да направи първата доставка на свежо ядрено гориво за 5 блок на АЕЦ „Козлодуй“ през април 2024 г. „Имаме всички уверения, че това ще се случи. Проблем с лицензирането нямаше, по-скоро имаше забавяне в два документа, които отдавна са предадени за анализи. Сега имаме всички уверения, че документите, които са предадени от „Уестингхаус“, са в тяхната цялост. В момента биват анализирани от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), която лицензира горивото. Към настоящия момент не сме чули за някакъв проблем с лицензирането“, обяснява Николов.