„Дилърите мамят. Представят се за приятели и ако родителите не помогнат навреме, ще се намери някой друг, който ще свърши тази работа, а той няма да е с добри намерения“, предупреждава Ивайло Захариев.
С тези тежки думи актьорът поставя в центъра темата за наркотиците у нас – проблем, който новият филм „Един грам живот“ без филтър и без компромиси.
Премиерата на филма в средата на ноември разтърси зрителите и само за дни превърна лентата в едно от най-коментираните заглавия у нас. Драмата, вдъхновена от действителни събития, показва четири млади съдби, които се разпадат под тежестта на наркотичната зависимост. Ивайло Захариев, който влиза в образа на учител по физическо, говори откровено пред „България Днес“ за смисъла да участва в подобен проект.
„За мен беше огромно удоволствие. Все едно да поправя грешка от миналото, да си докажа, че загубените часове в пушене не са ми откраднали това, което винаги съм искал да правя“, казва той, припомняйки периода от живота си, когато употребата на трева му е пречила дори да запомня реплики. Актьорът разкрива и какво е било да работи със спортните легенди Тервел Пулев и Александър Везенков. „С Тервел беше истинско удоволствие. Той има огромно сърце, а отдадеността му е впечатляваща. Готов е да повтаря дубъл след дубъл само за да стане сцената перфектна.“ Въпреки че няма обща сцена с Везенков, Захариев признава, че присъствието на двама световно разпознаваеми български спортисти прави филма универсален и силно въздействащ дори извън страната. „Спортът дава мотивация и радост от реалността. Дрогата се опитва да ни откъсне от нея. Но спортът не бива да бъде заместител на истинското общуване- целта му е спасение, ако е в здравословна доза“, вярва обичаният актьор. В лентата се виждат родители, които товарят децата си с тренировки, мислейки, че ги пазят, но всъщност ги губят още повече.
Според артиста именно родителите, а не учениците, трябва да гледат този филм. „Децата рядко се плашат. Родителите – да. И трябва. Проблемът с наркотиците засяга всички – и семейства в криза, и онези, които мислят, че са перфектни. Никой не е застрахован.“ Актьорът е категоричен, че често до зависимост стигат млади хора, които са израснали без бащина фигура. „Бащата поставя границите. Ако липсват за малкото дете, липсват и за големия човек. В България бащите често ги няма не защото не искат, а защото ролята им е подценена. А тя е толкова ключова, колкото и майчината.“ Тази статистика безкрайно натъжава любимото лице от телевизионния екран защото самият Ивайло Захариев е баща. Любопитството на младите е нормално, но опасно: „Много родители си казват: „Моето дете това няма да го направи“. Но истината е, че е много вероятно вече да го е направило. Не е време да се страхуваме или да отричаме, а да действаме и да помагаме“, вярва Ивайло. Захариев отправя и своя най-важен съвет към българските родители: „Търсете диалог! Не наказвайте бунта – разбирайте го! Не оставяйте децата си на самотек и не бъдете от хората, които не са били в правилния момент на правилното място – а именно до рожбите си!“.
