Наводненията са отнели живота на поне 335 души в Европа през 2024 г. и са засегнали повече от 410 000 души, сочи съвместен доклад на Службата за климатични промени „Коперник“ на Европейския съюз и Световната метеорологична организация (WMO).

Най-тежко пострада Западна Европа, като 2024 г. беше сред десетте най-дъждовни години в региона от 1950 г. насам. Бурите и наводненията са най-скъпите метеорологични бедствия в Европа – само през миналата година са причинили щети за над 18 милиарда евро.

В световен мащаб 2024 г. беше най-топлата година, откакто се водят измервания, а също и най-топлата за Европа – най-бързо затоплящият се континент на планетата. Земята в момента е приблизително с 1,3 градуса по Целзий по-топла спрямо прединдустриалните времена, основно заради човешка дейност.

„Всяка допълнителна частица от градус има значение, защото увеличава риска за нашия живот, икономики и планетата“, заяви генералният секретар на WMO Селесте Сауло.

Докладът отбелязва и някои положителни развития – например, че възобновяемите енергийни източници са осигурили рекордните 45% от енергията на Европа през 2024 г., а повечето европейски градове вече имат планове за по-добра адаптация към климатичните промени.

Но екстремни метеорологични явления са били регистрирани в цяла Европа. В югоизточната част на континента е отчетена най-дългата топлинна вълна – 13 дни, а ледниците в Скандинавия са се топили с най-бързия темп, откакто има данни. Топлинният стрес също се е увеличил в целия континент.

Голяма част от Източна Европа беше засегната от суша и липса на валежи, докато Западна Европа беше опустошена от наводнения.

Близо една трета от цялата речна мрежа в Европа е преминала прага за „високи“ наводнения, а 12% са достигнали нивото на „тежки“ наводнения през 2024 г.

Разрушителните наводнения във Валенсия в края на октомври са отговорни за по-голямата част от човешките жертви и икономическите щети от наводненията в Европа – 232 души са загинали в бедствието. Бурята Борис през септември донесе най-интензивния валеж, измерван някога в Централна Европа, обхващайки страни като Австрия, Чехия, Германия и Словакия.

Учените потвърждават, че климатичните промени правят подобни проливни дъждове по-вероятни, тъй като по-топлата атмосфера задържа повече водна пара, което води до по-интензивни валежи. Атмосферната водна пара достигна рекордно високо ниво през 2024 г.

Други фактори, които влияят върху наводненията, включват управлението на реките и градоустройственото планиране – например дали жилища и инфраструктура се изграждат в райони, податливи на наводнения.