Растежът на реалния БВП ще се забави, като за 2026 г. се прогнозира минимално повишение до 2,1%. Причините за това са както външни фактори — по-слабо търсене на български стоки и услуги на международните пазари, така и вътрешни — временна по-висока инфлация и предпазливо поведение на домакинствата при харченето.

Частното потребление ще нараства по-умерено, докато перспективите за износ остават по-предпазливи заради по-ниското външно търсене и засилената конкуренция. Частните инвестиции се очаква да се свият, докато публичните ще бъдат подкрепени от увеличеното усвояване на европейски средства.

Заплатите ще растат умерено, а инфлацията ще започне постепенно да спада след повишенията в началото на годината. Прогнозира се дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 2,8% през 2025 г. и да остане стабилен през 2026 г., докато съотношението на дълга към БВП ще нараства леко.

Икономическият растеж през 2024 г. достигна 2,8%, подкрепен от частното потребление, по-високите реални заплати и увеличението на социалните трансфери. Въпреки това, износът беше засегнат от геополитическите сътресения — понижено търсене от Русия, Украйна, Китай и Великобритания доведе до спад в номиналния износ.

За 2025 г. увеличените косвени данъци, по-високите цени на енергията, храните и услугите ще тежат на икономиката, докато частното потребление ще бъде ограничено от по-високата инфлация и предпазливото поведение на потребителите.

Въпреки това, по-усиленото усвояване на евросредства се очаква да подкрепи публичните инвестиции и да стимулира икономическата активност, докато частните инвестиции ще останат предпазливи заради несигурната международна обстановка.

Заплатите ще растат умерено, а безработицата ще остане ниска около 4%. Очаква се инфлацията да достигне 3,6% през 2025 г., но да спадне до 1,8% през 2026 г., подкрепена от по-ниските цени на енергията и умереното нарастване на заплатите.

Дефицитът на държавния бюджет ще намалее до 2,8% от БВП, като се очаква стабилност и през следващата година, подкрепена от по-високи социални разходи, публични инвестиции и мерки за повишаване на приходите.

В общи линии, икономиката ни влиза в своята „кафе-пауза“ — растежът се забавя, но не спира, като все пак държи чашата с надежда за по-светло бъдеще.