
Само няколко месеца преди президентските избори около тях има само догадки.
– Ще се кандидатира ли Илияна Йотова и ще я подкрепи ли „Прогресивна България“? Ще бъде ли достатъчна тази подкрепа за убедителна победа?
– Ще бъде ли доскорошният служебен премиер Андрей Гюров общият кандидат на ПП и ДБ, които се стремят към римейк на изборите от 1996 г.?
– Дали лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е все така изкушен да атакува поста след появата на ПБ, която го конкурира в патриотичната ниша?
– Ще намерят ли ГЕРБ-СДС кандидат, който да им върне президентския пост, загубен за дълго след мандата на Росен Плевнелиев?
И това са само част от основните въпроси, а времето до вота е малко, много малко, пише epicenter.bg в редакционен коментар.
Онзи ден Антон Кутев („Прогресивна България“) все пак повдигна леко завесата, като поясни, че настоящият държавен глава Илияна Йотова е логичен кандидат за редовен мандат. Решението дали ПБ ще застане зад нея ще бъде взето от колективните органи на партията след нейното учредяване, каза Кутев.
Така, с висока степен на вероятност може да се прогнозира, че Йотова е сигурен участник в предстоящата надпревара със силни козове:
– В продължение на девет години като вицепрезидент тя не се забърка в скандали, а комуникацията между нея и държавния глава очевидно бе на ниво. Нещо, което се случваше рядко в новата история на президентската институция.
– Йотова е с голям опит и във вътрешната, и в международната политика, като стои добре и на двете политически сцени.
– След като пое щафетата от Румен Радев, тя се доказва всеки ден като държавен глава и това е реалният старт на кампанията ѝ, който ще я изстреля нагоре.
– Като политическа фигура, свързана преди президентството с БСП, Йотова ще привлича левите гласове, но и центристите – ниша, която все повече заема ПБ.
Думите на Кутев вече заплитат интригата за предстоящата надпревара, към която се наслагват една хипотеза и един намек от последния месец.
Андрей Гюров като Петър Стоянов?
Хипотезата е, че Андрей Гюров, чието служебно правителство успя с воля и решителност да организира честни избори, ще капитализира рейтинга си. Вярно е, че заслугата за вота е на фигури като главния секретар на МВР Георги Кандев и вътрешния министър Емил Дечев, но и на Гюров се полага част от славата.
Вярно е също, че с подписването на 10-годишното споразумение с Украйна служебният премиер стана фаворит на т.нар. „градска десница“, чиито политически представители са ПП и ДБ. Шансовете Гюров да бъде тяхна обща номинация са големи. Още повече, че от този сегмент дойде първият тласък за президентските избори, като десните, твърде амбициозно, дадоха заявка за силен кандидат, който да повтори успеха на президента (1997-2002) Петър Стоянов. Неговата победа през 1996-а дойде, да припомним, след обединение на реформаторските сили при мнозинство на БСП в парламента, а успехът му провокира края на „Виденов“.
Андрей Гюров да повтори успеха на Петър Стоянов? Такъв поне беше замисълът на ПП-ДБ преди да изчезне свързващото тире. Тоест, преди да се разделят. Сега ще им трябват много повече компромиси и по-силна воля, за да излъчат обща кандидатура с шансове за успех.
Проф. Даниел Вълчев влиза в играта за победа?
Намекът пък дойде от проф. Даниел Вълчев – ексдепутат от НДСВ, министър, вицепремиер, сега декан на Юридическия факултет на Софийския университет.
В интервю за БНР той каза следното: „Отворен съм за мислене за евентуално кандидатиране за президент, но мисля, че ще има добри кандидати и вероятно няма да се наложи, но за мен тази тема не е затворена.“
Проф. Вълчев предполага, че ще има добри кандидати, но два пъти дава знак, че (този път) бе се съгласил да участва в надпреварата с думите: „отворен съм“ и „тази тема не е затворена“. А той е човек, който няма да влезе в играта само за да участва, ще влезе, за да победи.
Реклама
Проф. Вълчев може да скочи в състезанието, издигнат от Инициативен комитет, а кандидатурата му е сериозна – опит във властта, академична кариера, добра комуникация, широк кръгозор. Накратко – има потенциал да събере привърженици от широк спектър с акцент върху център-дясното. Той може да се окаже силен конкурент и на Йотова, и на Гюров, особено ако бъде припознат от влиятелна партия. Например – ГЕРБ.
Ходовете на ГЕРБ – имат ли кандидат или този път ще са пас?
Какви ходове би могъл да предприеме Бойко Борисов е важен въпрос, тъй като ударите, които партията понася по-скоро я сплотяват засега. ГЕРБ и Борисов загубиха и гласове, и статус, което може да ги амбицира.
Участие със собствена кандидатура обаче би било рисково. Първо, вълната „Радев“ не е отминала, второ, това може да е трета загуба на президентски избори след Цецка Цачева (2016) и Анастас Герджиков (2021).
ГЕРБ следва да обмислят вариант, при който са пас този път. Това не е идеалният вариант, но е тактически ход, който би им дал време за равносметка, реорганизация, (пре)подреждане на приоритети. При това има и втори възможен ход – да участват в чужда победа, но не на кандидат, подкрепен от Радев. На претендент с десен профил, което не влиза в колизия с убежденията на партийните членове и симпатизанти. Може ли това да е Андрей Гюров? По-скоро – не.
Може ли да е проф. Вълчев? По-скоро – да.
Победата на първи тур – зависи от ДПС
Енигма в този пъзел е поведението на ДПС, които едва ли ще имат свой кандидат, но имат гласове. На последните парламентарни избори това бяха точно 230 693 гласа, но в президентска кампания те няма да бъдат по-малко от 300-350 хиляди.
Ако в надпреварата се включи и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, пред Илияна Йотова се очертава трудна надпревара. Костадинов със сигурност ще отклони към себе си гласове, които иначе биха отишли за кандидата на Радев. А балотаж, какъвто би се очертал, носи риск.
Стремежът на Йотова следва да е победа още на първия тур, но за толкова категоричен успех гласовете на „Прогресивна България“ няма да са ѝ достатъчни. Кой още ще ѝ даде рамо срещу конкурентите, засега е отворен въпрос, чийто отговор зависи от имената на претендентите, от смелостта им, от следващите стъпки на властта, а защо не и от кандидатите за вицепрезидент?
Narod.bg








Вашият коментар