“Очаквам да има наказани, да се знае кой е виновен. Ако може да предотвратим случаи със смърт на деца, което е най-страшното, ние сме обречени вече. Да отгледаш едно дете с толкова любов и да го загубиш и да не можеш да му помогнеш в последния момент. И се прибираш вкъщи и всичко е празно и тихо и където и да погледнеш е той само спомени страшна картинка”, говори пред Нова Мария Данева, майка на загиналото с парашута детенце в Несебър.

Инцидентите на морето са повече, отколкото се знае, просто само фаталните стигат до новините, а потенциалните фатални случаи са немалко.

Преди 2 години със съпруга ми решихме да се качим на парасейлинг на плаж „Смокиня“. Дадоха ни жилетки и ни качиха на лодката с още 2 двойки и едно румънско семейство – майка, баща, момченце на 3 годинки, момичета на около 6 и 10 годинки.

Стигнахме навътре в морето и спряхме. Капитанът беше възрастен мъж, с асистент 17-18 годишно момче. Инструктажът включваше само какво се прави като ни издърпат обратно в лодката. Никой не спомена нищо за вятър, напротив, казаха, че времето е тъкмо подходящо.

Качи се първата двойка, всичко беше наред, слязоха щастливи, качиха се 2рата двойка. През цялото време момиченцето на 6 плачеше и не искаше да се качва, а родителите и сестра й я успокояваха, че няма страшно. Малкото момченце изобщо не разбираше какво ще се случва. Дойде нашият ред. За щастие, качихме се и слязохме успешно. След нас се качиха бащата с 10-годишното момиче. 6-годишното продължи да реве, че не иска да се качва, сякаш усещаше какво предстои. Щом видя сестра си и баща й горе как се радват и че слязоха невредими, се успокои и спря да плаче, видя, че явно не е толкова страшно.

Последни се качиха майката в средата, момченцето на 3г от едната й страна и момичето на 6 от другата. Издигнаха ги и след около 30-40м височина започна ужасът.

Капитанът установи, че въжето, което държи парашута, не може да спре да се развива от макарата, нямаха сила да противостоят на нововъзникналия вятър, макарата започна бързо да се развива, парашутът се отдалечаваше все повече и настана суматоха. Капитанът говореше на момчето-асистент, че трябва да режат въжето, защото вятърът е много силен и не могат да го контролират. Бащата нищо не разбираше, никой нищо не му обясняваше и аз му казах на английски, че се канят да режат въжето. Той се шашна и докато се усетихме вече отрязаха въжето. Никой от нас не знаеше какво ще стане, в инструктажа такова нещо не се споменаваше като сценарий. Попитах момчето-асистент това случвало ли се е преди, каза че не и не знае какво ще стане.

Парашутът започна плавно да се спуска надолу. Очевидно майката горе първоначално не разбираше какво са направили долу, но като започнаха да падат с децата й, започна да крещи, дечицата започнаха да викат и плачат. Съпругът седеше в ступор в лодката, дъщеря му ревеше, гледайки майка си, брат си и сестра си как падат към водата.

В този момент, като по филмите, от брега се зададоха 5 джета с бясна скорост идващи към нас, които капитанът извика по радиостанцията веднага щом срязаха въжето. Джетовете гонеха парашута, който вече беше във водата и теглеше майката и децата навътре в морето, заради силния вятър. Момченцето на 3годинки ту се потапяше във водата от вълните, ту изплуваше над тях. В опит да хване парашута, момче от единия джет скочи/падна във водата, друго момче с джет не го видя или просто не можа да реагира и му мина отгоре като му нарани/счупи ръката. След известна борба с вълните, успяха да стигнат парашута и да качат жената и децата на 3 отделни джета и ги отнесоха към брега. След като излязохме и ние на брега, майката беше освирепяла от ужас, крещеше какво и защо е станало, молеше се да й дадат одеала за зъзнещите, ревящи и стресирани деца.

Инструктажът в България го няма, но и не го изискваме. Ние не искаме да мислим за немислимото, та да не вземе да стане. Ние чукаме на дърво, дърпаме си ухото и „Господ да пази“.

Мирена Драганова

Знаете ли какво няма да се промени в Несебър след смъртта на 8 годишното дете?

Няма да се промени концесионерът. Той има изключителното право да осигурява плажните услуги на този плаж в Несебър (а и на няколко други места) . Той отдава плажните услуги на трети лица и печели от това. Колкото и да е неприятно да го узнаете, даже от тази смърт няма да загуби, защото обикновено фирмите осигуряващи плажни услуги от името на концесионера плащат предварително за целия сезон.

Да сте чули или прочели Министерство на туризма да е започнал процедура срещу концесионера? Не, нищо че подобен случай показва, че при прилагането на тази концесия има проблем със сигурността на туристите.

Да сте чули или прочели Министерство на туризма да е поискало концесионерите да застраховат задължително ползващите техните услуги? Не, няма и да чуете.

Концесиите на плажовете в България, нарушават Директивата за концесиите. Повечето от тях не изискват и 1 лев инвестиция – просто държавата осигурява монопол на едни приятелски фирми без да изисква каквато и да е инвестиция от тях. Не изисква даже застраховка на клиентите им – те просто са онези, които като отидат на море в някое курортно селище, нямат избор и стават дойни крави за концесионерите.

Концесиите на плажовете трябва да бъдат премахнати, а Министерство на туризма – закрито. Ако искаме да имаме развитие на морския туризъм.

Тома Белев

Bnews.bg