Един от най-важните хора за мен е моята професорка във ВИТИЗ Надежда Сейкова, тя ми даде много като актриса. Разбира се, човек трябва да си го има отвътре. Мислех си, че всеки си носи своята дарба и тя е уникална и различна от всеки един друг. Но Стоянка Мутафова, от която също научих много, казваше: „Актьорската професия главно е характер“… Това сподели пред „Ретро“ актрисата Ирен Кривошиева, която след броени дни ще отбележи своя юбилей.

– Ирен, кой бе най-важната среща в живота ви – със Стефан Данаилов ли, от когото имате син?
– Не мога да кажа, че срещата със Стефан Данаилов е най-важната ми среща. Защото детето си остава най-важното. Мога да кажа, че той е най-трудната среща в живота ми.
Аз не мога да бъда определена като Стефан Данаилов, а това се случва. В последните няколко години жени, мъже ме олицетворяват с него. Не, аз не съм Стефан Данаилов. Аз се казвам Ирен Кривошиева.
За съжаление, избрах си да бъда сянката. Аз притежавам много неща, които са ценни и които казваше самият Стефан – по-ценни, отколкото той самият притежава. Той казваше, че аз съм по-талантлива от него. Каза го и на сина ми, преди да почине.

– Как реагира навремето Стефан Данаилов, като разбра, че ще става баща, имаше ли някакви колебания?
– Много беше щастлив. Казваше, че не може да си представи, че ще става баща, той беше много особен човек. Толкова беше радостен и горд. Но след това се уплаши. Какво ще правим? Какво ще правим?… Говореше за аборт, да. Веднъж казваше едно, после друго. Искаше да става баща, но после го хващаше страх. И така беше до края. Беше донякъде уплашен.

– Какво е за вас синът ви Влади?
– Той е предизвикателство! Много труден човек – като психика и характер. Но той си е плод на двама трудни характера, на двама души, много силни като личности. И е естествено да бъде това, което е.

– Какво е наследил от баща си като характер?
– Всичко. Тази сила, която имаше Стефан! И Влади като Стефан, Бог да го прости, не се научи да слуша. Те слушат, обаче не чуват. Това се учи – да слушаш и да чуваш другия. Но в България е ненаучено, българинът чува само себе си, то е видно от всичко. И даже чува в другия себе си.
Владимир има характера на баща си. Неслучайно има толкова успехи във всичко свое начинание. Да имаш три образования, да станеш доктор в Америка – това е невероятно постижение. Не знам дали някои може да си го представи. Да успееш да завършиш медицина и да работиш – това е страшно трудно нещо.
Същото бе и Стефан. Той бе цунами и поради характера си е постигнал всичко. Така бе и при Стоянка Мутафова – имаше необходимия характер да постигне победата.
Може би и аз го притежавам, но в по-малка степен.

– Ако не бяхте емигрирала с малкия си син в Америка през 90-те, щяхте ли да продължите с кариерата си.
– Не мисля. Аз имам над 40 филма, колко повече мога да снимам. Много съм благодарна на Америка. Тя ми даде много. Знаете ли какво значи да виждаш по друг начин? И когато се сблъскаш с хора, които не виждат по-далеч от носа си, много е трудно да живееш. На мен ми е много трудно сега, откакто се върнах в България. Хората в Америка живеят в огромна държава с различен манталитет. Когато съм в България, виждам колко тясно е за мен тук. Аз я обичам, но не е държава, в която бих могла да живея.

– Не искате да говорите за юбилея си, защо?
– Не мога да ги възприема тези години. Синът ми, като беше тук през май месец, ми каза: „Мамо, ти сякаш вървиш наобратно“.

– Като в „Странният случай на Бенджамин Бътън“?
– Да, Брад Пит е много талантлив човек. Само че е бонвиван. И Стефан беше бонвиван. Но всъщност беше изключително консервативен. И затова никой не може да си представи, че този човек, който е имал толкова много хубави жени, е консервативен. Ако не беше, щеше да живее с една жена съпругата си, толкова години. Консервативен беше и в отношението си към Владимир, и към мен – беше си като никое старче (смее се). Говореше ни: „Как е възможно?, Защо така?, Не може!“. Непфдкъснато възпитаваше Владимир от дистанция.