Водещата на „По света и у нас“ Аделина Радева беше наградена в категория „Медии и журналистика“ в конкурса „БГ модна икона 2026“ на Академията за мода. Отличието се присъжда за високи професионални постижения, изискан стил и социална ангажираност.

„Тази награда всъщност е награда за екипите, които стоят зад нас в телевизията и се грижат за това да изглеждаме добре, а това, което показваме, да прилича на нас и на нашия профил, на онова, което носим вътре в себе си. Затова съм им много благодарна. Отделно от това ще се радвам, ако тази награда е и оценка за мен като човек и за моята работа“, каза Аделина Радева при получаването на приза.

Водещата на централната емисия новини е толкова отдадена на работата си, че има телевизори във всяка стая в дома си. Поне един от тях работи непрекъснато, така че тя да може да следи предаванията, които я интересуват, без да се застъпват. Нуждата ѝ да се чувства постоянно информирана се е превърнала в рефлекс и ѝ носи спокойствие. Признава, че това е професионално изкривяване.

В интервю за „Галерия“ Радева споделя, че въпреки солидния си опит на екран, всеки път преди ефир усеща същата тръпка. Ако в началото е било само сърцебиене, в последно време към него се е добавило и чувството за огромна отговорност.

Аделина още от малка мечтае да се занимава с журналистика. Щастливото ѝ детство преминава в столичния квартал „Лозенец“, а в 35-о училище, заради близостта до Националното радио, често идвали журналисти, за да правят анкети с деца. Така любовта ѝ към медиите се заражда още в първи клас.

Тя искала да работи в радио, защото телевизията ѝ изглеждала нещо недостижимо. Гледала новините по БНТ с огромно желание, въпреки че не разбирала почти нищо от тях.

„За мен това беше изключителен свят — нещо вълшебно. Дори помня, че ми подариха кукла от Германския културен институт, когато бях на пет години. Кръстих я Ханс-Дитрих Геншер, защото очевидно това е било единственото немско име, което съм знаела от нашите новини“, смее се новинарката.

Още като ученичка в Класическата гимназия сама се обадила в първото частно радио у нас — „FM+“, и предложила да стажува. Правила репортажи за радиото и след това заминала за Атина, където учила, а по-късно завършила комуникации.

Студентските ѝ години обаче не минали лесно. Попаднала на съвършено различно място и през цялото време я измъчвало безпаричието.

„Разчитах на стипендията, която се бавеше с месеци, и трябваше много да се свивам, за да преживея, докато я дочакам. Но в някакъв момент все пак успявах да хвана автобуса и след 10, 15 или 25 часа — според задръстванията на границата — се прибирах в България. Ако човек е преживял много свити години, най-малкото е разбрал, че може и с две, и с двеста“, спомня си журналистката.

Изборът ѝ да учи в южната ни съседка не е случаен, защото дядо ѝ по майчина линия е грък. Корените му са от остров Крит, а майка му е италианка. Тя обаче не го помни, защото е починал, преди да се роди.

Радева споделя и за интервюто, което никога няма да забрави:

„Може би най-много съм чакала интервюто си с гръцкия композитор Микис Теодоракис. И съм щастлива, че то се случи.“

Това става по време на нейна командировка в Гърция, когато в страната имало много вълнения, свързани с икономическата криза. С екипа си снимали протестите на площада сред хиляди хора. В един момент станало ясно, че музикалният гений Микис Теодоракис създава обществено движение и се появява публично за първи път от много време. Участията му били силно ограничени заради разклатеното му здраве.

Младата журналистка подала всякакви сигнали, че иска интервю с него, но то се отлагало ден след ден. Оставал ѝ само един ден от командировката. Операторът трябвало да се върне, а тя нямала възможност да удължи престоя си. Тогава взела решение, че ще се справи сама.

„В телевизията направиха и невъзможното да разместят програмата на всички, за да успеем. Буквално на следващия ден ми се обадиха, че ако имаме един час, трябва да се срещнем. Случи се в един театър, където се провеждаше среща, и буквално в тъмен коридор с много лошо осветление успяхме да останем заедно и да си поговорим“, разказва Аделина.

По пътя към театъра видяла вестници, а в един от тях блестял компактдиск на Микис със „Зорба гъркът“, който се предлагал като подарък. Купила го, разбира се. А великият грък ѝ дал автограф върху този диск.

Днес, въпреки популярността си, тя продължава да се придвижва с градски транспорт. Причината е, че така и не се престрашила да изкара шофьорска книжка.

За сметка на това посещава уроци по рисуване, защото обожава да релаксира с четките. Твори предимно натюрморти и дори подреди своя изложба в Копривщица преди три години. Мечтае да има и свое ателие.

Като цяло е ценител на всички изкуства — може би и защото живее под един покрив с режисьора Борис Радев. Двамата се запознават по интересен начин — по време на разходка в Стария Пловдив тя чупи токче, а той изненадващо ѝ купува нови обувки.

„И до ден днешен нямам обяснение как е разбрал кой номер нося. Може би просто е взел най-малките обувки, защото е видял, че имам малък крак“, признава Аделина.

Покрай натоварения си график в БНТ журналистката не е имала много време за сина им. Когато бил малък, от ревност често изключвал телевизора, щом я види в ефир.

„Надявам се все пак времето ни заедно да е било достатъчно, за да усети не просто колко го обичам…“