Как обръчите на ДПС се завъртяха около друга по-корпулентна талия. Поименно, изброява Клуб Зет и журналистът Стефан Миланов в свое разследване – обзор на миграцията от групата на Доган към групата на Пеевски през последните седмици.

От обвинения за умрели кучета и ДДС до умишлени палежи покрай политиците, привлечени от Делян Пеевски.

Гравитационното поле на един обект е толкова по-голямо, колкото по-голяма е личната му маса – прост физичен закон. И все пак – с какво Делян Пеевски така безапелационно привлича толкова много личности от разцепилото се ДПС за „снимка пред знамето“? Още повече, личности, които от години, че и от десетилетия са правили метани и са целували… хайде от неудобство да предположим – ръка в Сараите.

Отговорът едва ли е само един. И едва ли е еднакъв във всички случаи.

Единият възможен е, че кметовете на по-бедни общини се присламчват презглава към „новия шериф в града“, защото иначе към родното им място ще останат бюджети колкото за пост и молитва.

Хипотеза № 2 би могла да бъде, че все още някъде, в някакви сенчести „осем джуджета“ с добре зареден бюфет функционира някой „гений като Петьо Еврото“ (по цитат от самия Пеевски), който, колкото и чист да си, може срещу бутилка уиски „да ти измисли нещо“. Което средностатистически води до 10 години разправии по съдебни зали и адвокати.

Има обаче и Версия № 3 и тя много се родее с философския въпрос за кокошката и яйцето – с риск да навлезем в териториите на „големия мислител“ от прехода д-р Ахмед Доган. Дилемата е: дали „лошата и поръчкова“ прокуратура може да бъде много убедителна, по силата на дадените й от конституцията и законите неконтролирани от никого правомощия? Или просто топ депесарите, след години на схеми са се овъртолили до такава степен в корупционни схеми и са толкова уязвими, че където и да бръкнеш, все ще им извадиш нещо.

Или пък и двете.

Макар в миналото да имаше някакъв процент български турци, решаващи по убеждение или от носталгия, или пък просто ей така – по инерция, сега случаят очевидно не е такъв.

Bnews.bg