Януари беше критичен за Калин Терзийски – точно както за героите на Радичков. На 25-и през 2023 година често етикетираният като „скандален“ писател и художник пусна в социалните мрежи фейка за собствената си смърт: „Бог да прости грешната му душа“. Някои от най-близките му приятели реагираха съвсем адекватно: „Стига бе, Кайо, я се стегни“. Други го оплакаха жив, трети директно написаха, че шегата му е доста тъпа, предизвиква Съдбата и гневи Господ. На четвъртия ден от 2025 г. Калин Терзийски отново шокира с оферта: „Приятели мили, смятах да направя изложба, но тъй като вероятно умирам, предпочитам да продам на какви да е цени трийсетте си картини, за да не стоят сами в ледения ми дом в Банкя“. Пет денонощия по-късно опроверга себе си – не умирал въпреки много високото кръвно налягане, вдигнато от вредни емоции плюс червено вино, но може да се случи всеки момент като на всички останали по света, припомня случката „Филтър“.

В края на миналата седмица брат му Светослав Терзийски съобщи във Фейсбук, че Калин е починал на 22 януари. И този път това е окончателно. На 55 години – време, в което мъжкар като него би трябвало да е в разцвета на силите си, дори да е от изгубеното поколение, жертва и на старото, и на новото време.

В последните си постове във Фейсбук преди да се отправи към Отвъдното, призован или по своя воля, Калин Терзийски пусна кратки откъси от поредната си публицистика. Ето един от тях: „Ей, пак съм пиян, по дяволите по ангелите и по проститутките от Лъвов мост. Продължавам романа ми РОДИНА. Сега ще разкажа за прадедо Кольо Рибата, на когото е кръстен тате Кольо. Той умря в ръцете ми и каза, че иска да умре. Имам предвид тате. Беше жълт. А дедо Кольо Рибата бил бохем, пиел заедно с цар фердинанд в Дианабад, ловял пъстърва в реката, а като пропил три имущества, той купил на църквата в Димитров град, Драгалевци или Дърбант венчила от сребро за църквата. След това един бръснар му отрязал една пъпка на лицето и той умрял от рак, с изпаднало око и лице“.

Друг текст е с ирония към Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев: „В стремежа си да бъда напълно искрен, аз ще кажа, че обичам родната ни власт и искам да се любя с нея. те така те“. Видимо в последните си дни отново е бил разпънат между социалния и личния си гняв, определящи писанията му, поведението му, карикатурите му.

Буквално часове след като се разбра, че Калин си е отишъл, плъзна слухът, че сам е избрал смъртта. Бог често присъства в писанията му, макар че Терзийски никога не приемаше сериозно религиите. „Те отричат и погазват вярата, те са проявления на алчността и завистта, инструмент на властта, който тя използва за разделение и установяване на надмощие. Религиите са извънредно нагъл социален, безличностен, задраскващ човешкото и личното феномен. Добрият вярващ човек винаги ще е добър към друг добър и вярващ човек, както и към злия и невярващия – както ни е помолил да правим нашият добър Бог.“

Но Терзийски имаше категорична философия за битието извън творчеството. „Да живееш само като ядеш, спиш и се размножаваш, е трагично – това е материален кръговрат на смъртта. Видимо е как цялото ни усилие отива в нищото. Единствено актът на творене откъсва от безсмисления и отчайващ кръговрат на раждане и умиране. Не казвам обаче, че си безсмъртен само когато пишеш или рисуваш! Човекът твори, когато осмисля по възвишен начин дори пиенето на чай. Моето рисуване се опитва да поведе хората на приятно пътешествие-мислене из Културата. Мислене за нея като за огромно невиждано богатство. С безброй пътеки, коридори, стаи и пещери. Из което да се разхождаш и да ахкаш от наслада.“

Калин Терзийски беше съвсем прилично издаван – сборниците му с поезия и проза, романите му „Алкохол“, „Лудост“, „Войник“, „Любовта на 45-годишния мъж“, бяха широко коментирани. Той беше сред най-оригиналните автори и на „Филтър“. Но уви, след години на въздържание отново попадна в капана на алкохола и безпаричието.
Колоритен мъж като Калин Терзийски, истински романтик и поет, нямаше как да не посвети сериозно количество и качество лирика на дамите, докоснали сърцето и душата му. Той не криеше, че актрисите са неговата голяма слабост. Когато се разчу за връзката му с Елен Колева, за кратко настъпи смутена тишина. Източникът на новината беше Ивана, жената на Терзийски, която тиражира в социалните мрежи люто съобщение, че мъжът й е заживял с новата си муза. После се разбра, че Калин е редактор на „Мактуб“, първата стихосбирка на Елен Колева. Напоителна ода от него за нея потвърди чувствата им.

С Диана Димитрова, която стана широко известна с участието си в сериала „Откраднат живот“ и последвалия конфликт с Юлиан Вергов, имаха „толкова разнообразни отношения“, че са подходящи „поне за една малка повест“. Споделяше, че в продължение на няколко месеца са любовници, а след отрязък от време, в който не общуват, се превръщат в близки приятели. Дори издадоха обща книга с нейни илюстрации. Признаваше, че си приличат особено категорично по изостреното си чувство за справедливост. Наричаше я „много интересна“ и „огнено момиче“.
„С жена ми Ивана постигнахме толкова съвършено разбирателство, че направо ми е трудно да повярвам. Тя не ме осъжда за моите връзки с жени, въпреки че ги е имало през годините. Има ги при почти всички мъже – само че аз не ги крия. Честно и почтено е всички да знаят за тях. Не да се разгласяват нарочно и с някаква цел, за да създават почва за клюки и интриги. В любовта е редно да живееш чисто и без нищо скришно. Ако, естествено, любимият ти човек е готов и достатъчно мъдър да живее с това. Чистота и откритост. Но това не означава непременно да станеш безчувствен, да станеш аскет, сляпа мумия, която не вижда нищо красиво извън семейството си“, разкри в наш разговор Калин Терзийски две години след приключенията с Елен Колева и Диана Димитрова.

Определяше съпругата си Ивана като една от най-описваните в литературни произведения съвременни жени. Тя става героиня на двата му романа и на десетки негови разкази. Според него Ивана се появява епизодично в прозата на Деян Енев, Мартин Карбовски и Тома Марков.

Калин обясняваше, че се бори за свободата на любовта във великия хипи смисъл. „Свободата на не-притежаването, на независимостта, на равноправието и на достойнството. Любовта не е да имаш някого, а да уважаваш изключително много някого – като личност, не като някаква функция. Не защото ти е изгоден, не защото си е твой, а защото е човек. И като човек има право на абсолютна свобода. Ако иска да живее с теб – добре! Ако иска да не живее с теб – също добре. Ако иска да живее с теб и да обича още един човек и още петима други – добре! И най-важното – да не изпитваш лошо чувство към неговите любови.“

Работи като дърводелец и медицинска сестра

Получава присъда за дребно хулиганство, защото с Мартин Карбовски палят огън пред Народното събрание

Още докато учи в Националната природо-математическа гимназия, Калин Терзийски реди първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. Завършва медицина, специализира психиатрия, като междувременно кърпи домашния бюджет като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. Четири години работи в психиатрията в Курило, пишейки за вестници и за списания. През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политическия протест, на който с Мартин Карбовски палят огън пред Народното събрание. В началото на века изцяло се отдава на словото – става сценарист на предаванията „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. През 2006 г. с Карбовски и Ангел Константинов създават литературния клуб „Литература*Диктатура“, където членува и брат му Светослав Терзийски.

През 2016 г. участва в телевизионното риалити „Фермата“.