Божидар Чеков публикувал тия дни един текст, озаглавен „Горката Цветанка Дончева“. Цветанка е жертвата на новата „българска следа“ – поне според австрийските власти, които смятат, че е руска шпионка.

Тя е само поводът, който отприщва размишленията на Чеков за състоянието на днешната българска журналистика – разбира се, той има право като всеки друг да мисли за нея каквото намери за добре.

Ето и фрагмент от финала на неговия текст:

„Вие чували ли сте …български журналист да е оспорвал българското участие в похищението на папа Йоан-Павел II?“

Следва полемика между Чеков и читателя Евгени Дичев.

Евгени Дичев:

„A кой помни Сергей Антонов? Неговият живот беше съсипан пак от един БГ журналист, и то от сой – Дими Паница, тогава в „изгнание“, редактор на не коя да е газета, а на Reader’s Diges… Точно на страниците на Reader’s Diges в няколко поредни броя нашенецът тиражира шпионските фантасмагории на една „разследваща журналистка“ Клер Стърлинг… и така се ражда „българската следа“ в покушението с/у папата.

Сега, като слушам кьорфишека с фризьорката шпионка, за това се сетих. Тогава почти по същия начин скапаха живота на един безхаберен продавач на билети в Рим – Сергей Антонов.
За това нищо нямаше да се знае, ако не беше този, който хвана палаврата още от корена, и не спря, докато не накара Клер Стърлинг да се извини … е, макар и късно, и с половин уста – мустакът от „Всяка неделя” … Кеворк Кеворкян“.

ЧЕКОВ:

Бъркаш, Евгени! Кеворкян преписа извадки от книгата на френската журналистка Румяна Угърчинска. Нейната книга бе преведена на български. Още я има и във Франция, и в България.

Evgueniy Ditchev

Божидар Чеков / Моите уважения към Румяна Угърчинска. Не съм чел книгата, ще я купя при първа възможност. Обаче аз си спомням още преди края на соца как мустакът на КК ровеше из аферата. Правеше го усърдно и безкористно с възможностите, които имаше, а ние го гледахме и слушахме с това, което имахме на черно/бялата „Плиска“ … нямаше тогава ни PAL ни SECAM, а Кеворк Кеворкян.

Божидар Чеков:
Evgueniy Ditchev / Щом си сляп – няма смисъл. Живей си със спомените с Кеворкян. В края на краищата си го заслужаваш…
Това е последната информация, която пиша. Оттук нататък твоето мнение не ме интересува. И понеже нямам време за губене, ти повече не си в списъка ми във фейсбук.

***

Чеков очевидно е зле със сметките.
Интервютата с Клеър Стърлинг и Мелвин Гудман, откъси от които ще прочетете по-долу, излъчих съответно през 1990 и 2003 година.

Книгата на Румяна Угърчинска е издадена през 2009 г. – „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II“, издание: първо, 2009, издателство „Милениум“.

***

Друго е по-важно: как щяха да се държат сега, в наши дни, ония свине, които навремето направо съсипаха Сергей Антонов?

Как щеше да се държи Главната Мастия на Лъжата Клеър Стърлинг?

***

На 22 юни 2003 година с участието на Алексения Димитрова направих интервю с Мелвин Гудман/телевизионен мост с Вашингтон. То имаше зашеметяващо въздействие.

Гудман каза много важни неща за „Измамата Антонов“ – една от най-безжалостните афери от епохата на Студената война – и най-отвратителното свидетелство беше за мръсната роля на един „нашенец“.

Проф. Мелвин Гудман е бил старши и главен анализатор към отдела за работа със Съветския съюз на ЦРУ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнаване и изследвания към Държавния департамент, както и съветник по разузнаването на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия във Виена и Вашингтон. Експерт по Източния блок. Генерал от ЦРУ.

По време на интервюто бе старши сътрудник и директор на проекта за национална сигурност към Центъра за международна политика. Председател на катедра по международни отношения към националния военен колеж на САЩ.

От време на време свидетелства като това интервю трябва да се припомнят, за да не могат новите еничари съвсем да изгризат Историята.

/фрагменти от интервюто/

– Проф. Гудман, вие твърдите, че не вярвате в „българската следа“ в атентата срещу Папата?
– Не, не вярвам. От 1981 до 1985 година ЦРУ разполагаше с много солидни сведения, че България не е участвала в покушението, нито Съветският съюз. Все пак директорът на ЦРУ по онова време, Уйлям Кейси, и неговият заместник Робърт Гейтс поръчаха доклад, който би посочвал българите или Съветите като заговорници за убийството на папата.
Всичко това се е извършило в тайна, аз не бях уведомен. Когато научих за този доклад, официално протестирах пред г-н Гейтс с твърдението, че всичко това нарушава етиката на разузнавателната работа и разузнавателния анализ. Все пак една година по-късно Робърт Гейтс беше посочен за директор на ЦРУ за втори път от президента Джордж Буш-старши. И аз свидетелствах пред комисията на Сената, която трябваше да потвърди назначението на Робърт Гейтс – настоявах за това той да не бъде назначен, тъй като е човек, който изопачава истината, който фактически лъже, не би трябвало да заема такъв пост. Надписът във фоайето на ЦРУ – „И ще опознаеш истината, и тя ще те направи свободен“ – е цитат от Библията. Г-н Кейси не се интересуваше, Гейтс също не се интересуваше от истината.

– Виждали ли сте българина, който е дал информация за изготвянето на доклада, поръчан от Кейси?
– Не, не съм го виждал. А и не беше особено важен източник, поради което и тайните служби с неохота са се отнесли към сведенията му. Те не биха видели бял свят, ако Уилям Кейси не беше проявил особен интерес по темата.

– Има ли връзка между този доклад и разследването по-късно на Клеър Стърлинг?
– В началото на 80-те години Стърлинг твърдеше, че Съветският съюз отговаря за всички терористични актове в Европа. Много от твърденията в нейната книга са буквално черна пропаганда, която благодарение на усилията на ЦРУ попадна в европейските вестници. Бил Кейси просто си купил екземпляр от книгата на Стърлинг и запитал своите сътрудници: „Добре, защо ние не пишем такива анализи, каквито ги пише Клеър Стърлинг?“. Много от нещата в книгата на Стърлинг са чиста дезинформация, пропаганда, чийто източник е самото ЦРУ. Няколко години по-късно тя вече конкретно написа за атентата срещу папата, обвинявайки българите и руснаците. И до голяма степен тази работа беше свързана с инициативата на Кейси.

– Един българин, Сергей Антонов, стана жертва на тази афера. Вие познавате хората от ЦРУ. Какво мислят те за обикновените хора, забелязват ли ги изобщо?
– Въпросът определено е много уместен. Опасявам се обаче, че ЦРУ не работи на това ниво. Вижте, става въпрос за аналитици, които работят в нещо като мозъчен тръст, като научноизследователско звено. Според мен те не се замислят особено за последиците от своите грешки.“
/край на фрагментите от интервюто/

***

Чеков тръгнал да мери – с дърводелски метър – кой кога е писал за Антонов и неговата драма. Изобщо не си падам по подобни сметки, но да кажа все пак, че скоро след падането на „онзи“ режима излъчих във „Всяка неделя“ интервю с Главната Мастия Клеър Стърлинг.

Това беше голям пробив в търсенето на Истината.

Дамата беше доста поомекнала. Вероятно падането на Стената я бе разколебало – може би е била наясно, че пазарът на измишльотини вече ще се стеснява.

Тогава Стърлинг заяви следното: „Аз съм убедена, че ако се проведе пълно разследване на случая, ще стане възможно да се изчисти името на българския народ“.

По-нататък в интервюто тя се оплакваше, че била „блокирана“ от секретните служби, от ЦРУ, които не искали да разговарят с нея, да й дават каквато и да било информация. И отхвърляли „информациите“ й като невалидни.

Един човек обаче не ги отхвърля. И той, разбира се, е българин.

Джон-Дими Паница в ония години е заместник главен редактор на списанието „Ридър’с Дайджест“. За „информациите“ на Стърлинг, отхвърлени от ЦРУ, той й предлага финансови условия, каквито не е получавал нито един репортер дотогава.

Книгата й е невъобразим боклук от недоказуеми твърдения. Сякаш за нея е измислена фразата на М. Лосън – „литературен еквивалент на сока от моркови“.

Книгата й е и свидетелство, че авторите на някои документални „изследвания“ все повече заприличват на мародери по бойните полета на Историята.
/фрагмент от дописката ми „Най-мръснишката афера“, 2011 г./

Публикацията е от официалната страница на Кеворк Кеворкян във Фейсбук.

Narod.bg