„Пловдивският случай не бива да бъде разглеждан само като поредния акт на „младежка агресия“. Има един много по-неприятен въпрос: откъде идват идеите, символите и моделите на това насилие?“

Това написа бившият премиер Кирил Петков на профила си във Фейсбук.

По думите му убийството на Георги Кузев го накарало да прочете „повече за връзката между руската крайнодясна пропаганда, неонацистките субкултури и радикалните организации в Европа“, а причина за този проявен интерес била разпространената снимка на младежите, замесени в убийството, на която те показвали т.нар. „жест на Тесак“, който се свързва с руския неонацист Максим Марцинкевич-Тесак и със създаденото от него движение „Окупай Педофиляй“, част от мрежата „Реструкт“.

„Именно тази среда популяризира модела на самопровъзгласили се „ловци на педофили“, при който жертви са примамвани, унижавани, бити и насилието се заснема и разпространява онлайн“, обяснява Петков.

Той подчертава, че това не доказва, че Кремъл стои зад убийството в Пловдив, но показвало „нещо, което не бива да подминаваме: идеи, символи и модели на насилие, родени и популяризирани в руската неонацистка среда, могат да прекосяват граници и да намират последователи сред млади хора и в България“.

Кирил Петков цитира и книгата „Русия и крайната десница: поглед към десет европейски държави“, издадена от Международния център за борба с тероризма, я която са разгледани 20 конкретни случаи в 10 европейски държави.

„Това не е публицистичен текст за „руската заплаха“, а сравнително изследване на връзките между Русия и крайнодесни среди в Европа.

И заключението му е тревожно: руското влияние върху крайнодесните и насилническите екстремистки среди в Европа не е единично явление. Авторите разграничават различни модели, чрез които Москва се опитва да влияе върху тази среда“, пише бившият премиер и дава примери:

В Унгария изследването описва как Унгарският национален фронт се превръща в място за дейност на руското военно разузнаване, както и връзките на проруски послания с крайнодесни паравоенни структури.

В Словакия авторите разглеждат Slovak Conscripts — паравоенна организация, при която според изследването Русия е направила опит, макар и неуспешен в крайна сметка, да създаде зависима насилническа паравоенна структура в държава от ЕС и НАТО.

В Полша се разглежда крайнодясната среда около Falanga. Част от нейни членове са замесени в терористично нападение, чиято цел е била да навреди на отношенията между Украйна и Европейския съюз.
В Чехия изследователите описват случай, при който консумацията на проруска и антиимигрантска пропаганда е част от процес на саморадикализация, завършил с терористичен акт.

Кирил Петкова подчертава, че не е необходимо Кремъл да командва всяка крайнодясна група и със сигурност не може да се твърди, че е командвал младежите в Пловдив.

„Механизмът е много по-сложен. Подкрепяш определени политически сили. Усилваш пропагандни послания. Насърчаваш анти-ЕС, анти-НАТО и антиукраински настроения. Създаваш контакти с радикални среди. Превръщаш Русия в символ на „силата“, „реда“ и бунта срещу либералната демокрация. А понякога тези идеи попадат в среди, които са готови да преминат от думи към насилие.

Самото изследване заключава, че руското влияние върху крайнодесните групи е част от по-широко усилие, което използва съществуващите обществени слабости и изгражданите с години мрежи за влияние.

И точно затова случилото се в Пловдив трябва да ни интересува отвъд криминалната хроника.

Не защото имаме доказателства, че някой в Москва е дал заповед. А защото радикализацията не възниква във вакуум“, подчертава още той.

И допълва, че когато български младежи възпроизвеждат „символи и ритуали на руски неонацистки движения, а в същото време сериозни европейски изследвания документират системни опити на Русия да прониква, използва и усилва крайнодесни среди в различни европейски държави, би било наивно да разглеждаме всяко от тези явления напълно изолирано.

Ако искаме да предпазим младите хора от радикализация, първо трябва да престанем да се преструваме, че пропагандата е просто „друго мнение“. Понякога пътят започва с клип, символ или Telegram канал. А може да завърши с реално насилие.“, пише в заключение Кирил Петков.

Bairak.bg