Промяната в България се отлага за шести пореден път – така изглежда равносметката от Избори 2024.

Рекордно ниската избирателна активност доведе по-малко от 2.3 милиона българи до урните на 9 юни – безпрецедентен сигнал за разочарование и апатия.

Дори сред активните избиратели над 17% ще бъдат непредставени в 50-то Народно събрание, защото са разпилели предпочитанията си сред малки партии или опцията „Не подкрепям никого“ (2,8% от всички действителни гласове).

Картината на новия парламент е огледалният образ на твърдите ядра на партиите, от което печелят ГЕРБ и ДПС.

Това показват данните от екзитпола на „Маркет линкс“ за структурата на гласовете, реализиран 09.06.2024 г. по поръчка на БТВ медия груп.

• ГЕРБ-СДС са лидер във всички възрастови групи, но относително по-малко 18-30-годишни са склонни да ги подкрепят – тежестта на коалицията е предимно сред хората над 40 г.
• „Продължаваме промяната – Демократична България“ този път леко увеличават относителния дял на пенсионерите и жителите на областни градове спрямо 2023 г. С около 3 процентни пункта се увеличава и ефектът от гласовете им в София спрямо подкрепата за партията в най-малките населени места. Това обаче не може да компенсира загубата на повече от половината им избиратели от 2023 г. (над 330 000 души).
• 35% от хората, които не са променили вота си между 2023 и 2024 г., са избиратели на най-голямата политическа сила ГЕРБ. Още 18% от лоялните гласоподаватели са в актива на ДПС.

28% от волатилните гласоподаватели – т.е. хората, които са променили вота си за една година – този път са предпочели „Има такъв народ“.

27 на сто от гласувалите за ИТН на 9 юни са бивши избиратели на ПП-ДБ.

Без тяхната подкрепа партията на Слави Трифонов вероятно щеше да се колебае малко над 4-процентовата бариера, със сходен дял обществено влияние като новата партия „Величие“.

Накъде се отклоняват избирателите на партиите?

Изборите 2 в 1 дадоха възможност на всеки гласоподавател да даде подкрепа за различни партийни листи в зависимост от това дали гласува за 50 Народно събрание или за българските депутати в Европейския парламент.

Данните от екзитпол на „Маркет линкс“ показват, че вотът на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС е най-стегнат. Техните поддръжници най-рядко са отклонявали гласове към чужди листи за Европарламента.

Особеното тук е високият дял на избиратели, които подкрепят ДПС за 50 Народно събрание, но не желаят да гласуват за кандидатите на партията за евродепутати – 5.5%.

2.5% от хората, гласували за депутатите на ГЕРБ, са решили да не попълват и втора бюлетина за Европейските избори.

Това, което прави впечатление, е как е сработила стратегията на „Възраждане“ с номинацията на Петър Волгин за евродепутат – формално безпартиен кандидат, с много видим публичен профил и много ясна антиевропейска и антинатовска риторика.

10% от гласувалите за европейската листа на „Възраждане“ са подкрепили друга политическа формация на парламентарния вот.

Най-голям дял от избирателите на „Величие“ (сред парламентарно-представените групи) са предпочели да гласуват за Волгин в ЕП.

Разпръскването на подкрепата при „Величие“ продължава и в обратна посока.

Над 6.3% от гласувалите за европейската листа на „Величие“, водена от Николай Марков, са дали гласа си за още по-малка партия на изборите за 50 Народно събрание.

Как изглежда структурата на вота по партии?

ГЕРБ е водещата сила сред избирателите от всички възрасти, но печели по-малка относителна подкрепа сред хората между 18 и 30 години.

Това е поколението, чийто съзнателен живот е преминал във време на политическа доминация на ГЕРБ.

Поколението 18-30 г. обаче е и най-малкото като относителен дял във възрастовата структура на България – само 11.6% от цялото население и 14.2% от всички пълнолетни граждани в страната.

За сравнение – хората над 60 г. са 1,98 милиона души, или 37.6% от пълнолетните жители.

ПП-ДБ е втора политическа сила сред избирателите под 40 години в цялата страна.

Интересното е, че „Възраждане“ не са толкова популярни сред младите избиратели (изостават след ПП-ДБ и ДПС), но вдигат значително относителния дял на подкрепата си при хората на възраст 41-50 г.

6.5% от младите хора (18-30 г.) казват, че са гласували с опцията „Не подкрепям никого“ – колкото са и връстниците им, пуснали бюлетина за „Величие“ и БСП, взети заедно.

Демографията е най-големият проблем на БСП: почти 60% от избирателите им през 2024 г. са в пенсионна или предпенсионна възраст, а само 4.5% от подкрепата на социалистите идва от най-младите хора.

Разпределение по населени места:

Над една четвърт от столичните избиратели са дали гласа си за „Продължаваме промяната – Демократична България“, докато ГЕРБ-СДС са лидерите в областните центрове и по-малките градове в провинцията.

Колкото повече намалява броят на жителите в съответното населено място – толкова повече се увеличава влиянието на ДПС сред избирателите им. Партията представлява почти 42% от гласувалите в селата в България.

Ето как изглежда и вътрешната структура на избирателите на всяка партия според населеното място.

При ПП-ДБ гласовете от една-единствена община – София – представляват почти една трета от цялата подкрепа в национален план. Под 16% от техните поддръжници живеят в малки градчета или села.

При ГЕРБ-СДС София няма толкова голямо значение, въпреки че политическата кариера на Бойко Борисов започна именно в столицата през 2005 г. Само 14% от гласувалите за коалицията са регистрирани в Столична община, докато провинцията допринася за 86% от този вот.

Разпределението на подкрепата при ГЕРБ-СДС отговаря по-точно на структурата на националния вот. В него София представлява само 18 на сто от всички участвали на изборите на 9 юни. Жителите на областните градове са 46 процента от гласувалите.

На това се дължи и фактът, че въпреки относително по-доброто представяне на ПП-ДБ в София, те изостават от ГЕРБ със сериозните около 200 000 гласа в страната.

Полово разпределение:

Гласът на колебаещите се

13% от всички участници в екзитпола на „Маркет линкс“ споделят, че са решили за кого да гласуват в последните ден-два преди изборите.

Това са приблизително 295 000 души – ако съпоставим този дял с всички избиратели на 9 юни.

16% от хората под 40 г. са решили кого да подкрепят в последния момент. С увеличението на възрастта предпочитанията се втвърдяват.

Да не си сигурен за кого ще гласуваш до деня за размисъл не е задължително признак на неориентираност, склонност да следваш победителя или сигнал за евентуален „купен“ вот.

Една част от тези колебаещи се хора са икономически активни граждани, с по-високо образование, семейни, с деца. В София делът им е малко по-висок от средния за страната.

Тяхното възприятие към политическата среда е по-критично за разлика от убежденията на твърдите ядра – включително и спрямо партиите, които разпознават като най-близки до своите интереси, обяснява това явление Добромир Живков от „Маркет линк“.

Този тип избиратели са по-прагматични, не толкова индоктринирани. Те са и хората, които са по-склонни да следят кампанията по-внимателно.

23.7% от тях са решили да подкрепят ГЕРБ-СДС на 9 юни, а по-малък дял се разпределя съответно към ИТН, към ПП-ДБ и към „Възраждане“.

Ако съпоставим данните от изследването спрямо общия брой действителни гласове – към ГЕРБ са се добавили около 57 хиляди души, а към ИТН, ПП-ДБ и Възраждане – по около 30 000, в последните дни на кампанията.

ИТН и „Величие“ са двете партии от 50 Народно събрание, за чиято структура на вота има най-голямо значение гласът на хората, решили за кого да гласуват в последните 1-2 дни преди изборите.

Гласувалите за БСП и ГЕРБ са с най-висок процент на непоколебимост, независимо от случващото се в предизборната кампания.