Православната църква почита Св. Григорий

На 17 ноември имен ден честват всички, които носят името Григорий, Григория и производните им.

Този популярен светител живял през ІІІ век. Той се родил в езическо семейство и до кръщението се наричал Теодор. Когато станал младеж, с цел да се приготви да заеме световна работа, той дружно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало фамозна школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария Кападокийска. По това време великият преподавател от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският свещеник Фирмилиан срещнал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цялостен живот. Теодор и Атинодор, като послушали великия преподавател, решили да не отиват по-нататък, с цел да станат негови възпитаници. Скоро под негово ръковоство те схванали, че мъдростта и истината са единствено в Христовото обучение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наименуван Григорий.

Григорий се привързал от все сърце към великия преподавател, който му показал пътя на истината. Слушал го няколко години поред и в Кесария, и в Александрия, и след това се върнал ревнив християнин в отечеството си Неокесария.

Да живее за Бога, да Му служи, като извършва Неговите свети заповеди, станало предмет на всички негови усилия. Като презрял всевъзможни благосъстояния и почести, Григорий краткотрайно се отдалечил в пустинята, с цел да може в молитва и уединение да заякне в сложния героизъм на живота.

Там стигнала до него новина, че неокесарийските християни желаят да го имат за свещеник. Тая новина го потресла. Пълен с откровено и надълбоко примирение, той не смятал себе си заслужен да пасе Църквата Божия и решил да се отклони от избора, като се скрил навътре в пустинята. Но неокесарийските християни упорствали на своя избор. Амасийският свещеник Федим, с който те се съветвали и комуто били известни огромните достолепия на определения, енергично молил Господа да разположи Григорий да одобри епископското звание. Най-после, горейки от ревнивост към общото богатство, решил да го ръкоположи в негово неявяване. “ Ти, всеведущи и всеблаги Господи, молил се той, милостиво погледни в този момент на мене и на Григорий, и направи действено посвещението посредством Твоята берекет! “ И по-късно задочно ръкоположил Григорий за свещеник.

Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото предпочитание, виждайки в него демонстрация на Божията воля, призовавайки го на сложното служение. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието свещеник с твърдото желание да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.

Паството му било многочислено. Неокесария била цялостна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкова по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, Който го повикал на сложното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрекъснато Го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ извършил тая молитва.

Веднъж нощем на свещеник Григорий се явила св. Богородица със св. ап. Йоан Богослов, който в къси думи му изложил високото обучение за светата и неразделна Троица. Думите му били записани от епископа. И дълго неокесарийската черква пазела благоговейно признака на вярата, прочут под името знак на св. Григорий Чудотворец (виж по-долу).

Господ популяризирал правилния Свой чиновник посредством подарък на чудотворство. По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово; секрети намерения и бъдещи събития били открити нему; и чудесата му били така многочислени, че цялата страна го наричала втори Мойсей. Езичниците, изумени от чудните прояви на силата Господня, на огромни групи се обръщали към истинния Бог. На тълпи те идвали при св. свещеник за препоръки и помощ.

Започнало ужасно гонение против християните по заръка на император Деций (249—251 г.). Григорий смятал за обвързване на всеки християнин да пази живота си, до момента в който това е допустимо без нарушаване на дълга, тъй като животът е скъпоценен подарък, който ние би трябвало да използваме за популярност Божия. Той убедил новообърнатите свои рожби да се укрият от гонителите, с отеческа обич се грижел за тяхната сигурност и самичък се отдалечил от града, с цел да им даде образец. В убежището си той непрекъснато молел Бога да укрепи вярващите посредством Своята мощ. Веднъж бойците, които го търсели, с цел да го предадат на съд, стигнали до мястото, където той се криел, обаче по божия воля той останал за тях незабележим.

Гонението било грубо, само че непродължително. Когато то било прекъснато, Григорий се завърнал в Неокесария и там ревниво траял своята активност. Той вземал ефективно присъединяване във всички каузи на Църквата, поучавал и устно, и документално, участвал на съборите срещу лъжеучителите и когато пристигнал часът на неговата гибел, имал утехата да знае, че в Неокесария останали всичко 17 души езичници. Славейки и благодарейки на Бога за указаните му милости, св. вълшебник безшумно умрял в 265 година. Цялата Православна черква го уважава и до момента като популярен св. отец и вълшебник и го назовава “ втори Мойсей “ с думите на св. Василий Велики.

Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).

Източник: https://fakti.bg/

Източник: https://dnesnews.bg