„Чужди министри“, „уважавани хора, включително и от държави нечленки на ЕС“, се обаждали на г-н Борисов, за да му оказват натиск за правителството. Тази предполагаема информация, изтървана някак между другото от бившия премиер, неизбежно поражда поне два въпроса: С каква цел г-н Борисов допуска такава недискретност? И какво осъдително има в това „чужди министри“ да ти се обаждат със съвети?

Има ли сензация?

Да почнем отзад напред. Логично е да се предположи, че въпросните „чужди министри“ не са представители на Китай, на Русия или на слънчевата република Кабо Верде. Явно става дума за „чужди министри“ от партньорски държави в ЕС и/или НАТО. Ако наистина е така, мигар има нещо ненормално, злонамерено или извън протокола, когато твои партньори искат да помогнат за излизане от една правителствена криза? Още повече, че самият Бойко Борисов ляга и става с клетви за вярност към тъй наречения „евроатлантизъм“, а в случая и пред журналстите подчерта „голямото си уважение към тези хора“.

Всеки, който поне малко разбира от политика, веднага ще си представи какво навярно се е случило: загрижени политици, включително европейски министър от партия членка на ЕНП, неофициално са позвънили на лидера на ГЕРБ с призив да се намери решение на кризата. Защото България чака за Шенген и за еврото, а проблемите с корупцията, със съдебната система и със силите за сигурност (руски шпиони, плюс редица неразплетени афери, включително и убийства) продължават сериозно да тревожат партньорите в ЕС и в НАТО. Да не говорим за войната на Русия срещу Украйна, в чийто контекст стабилността и лоялността на България е от екзистенциален интерес за целия Запад.

Разликата с „онези“ обаждания, които задължително се изпълняваха

С две думи: обаждането на „чуждите министри“ (ако наистина се е състояло, де) не е нито някаква сензация, нито пък намеса във вътрешните работи. То си е най-нормалната процедура между партньори в такава поликризисна ситуация. И понеже тук неизбежно възникват паралели с нарежданията, които навремето Съветският съюз даваше на България, разликата се състои именно в жанра на обаждането. Защото онези нареждания бяха безусловни и винаги се изпълняваха. А съветите, които предполагаемо е получил Борисов, са били просто знак на загриженост. И той явно не ги е последвал.

Така стигаме до първия въпрос: Защо политик с инстинктите на г-н Борисов завоалирано обвинява любимите си евроатлантически партньори, тези толкова уважавани хора, в намеса във вътрешните работи? Понеже нали не предполагаме, че той се е изтървал просто така или пък, че е излъгал? Обяснението трябва да търсим в манталитета и в дълбоко провинциалните възгледи за политиката. Когато със съвети за правителството ти се обажда, примерно, Делян или Вальо (тези имена са избрани произволно и могат да се заменят с други), това си е в реда на нещата. Защото това са си наши, вътрешни работи. Защото това си е България и тук проблемите си ги решаваме ние, вътрешно – няма какво да ни се месят разни „чужди министри“. Или, както сочно го формулира г-н Борисов: ние не се подчиняваме на „тилифон, тилифон, тилифон“.

„Чуждите агенти“, дето ни се мешат

За голяма част от хората в България това явно е не само разбираемо, но и приемливо: „Нашите поне си ги знаем, ама ония, чуждите, те са много съмнителни и по-добре да не ни си мешат.“ Тъкмо върху тази нагласа на хората паразитират не един и не двама дейци в България, които размахват плашилото на чуждите посолства и чуждите министри с плоското внушение, че те със сигурност не желаят доброто на България.

Впрочем, това не е някакво изобретение на българската политика. Словашкият премиер, популистът Роберт Фицо, вече от години обвинява либералната президентка на страната Зузана Чапутова, че била американска агентка и обслужвала Сорос. И резултатите са налице: Чапутова се оттегля, а Фицо го преизбират. Преизбират го явно онези, които вярват на руските опорни точки за „чуждите агенти“ и за Запада като враг на националните им интереси.

Та ако се върнем в България: Дали за националните интереси на страната нямаше да е по-добре, ако г-н Борисов се беше вслушал в предполагаемите съвети на „чуждите министри“ и беше спестил на българите поредната криза?

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.