Харизматичната Виктория Зайкова, една от звездните финалистки в четвъртия сезон на Hell’s Kitchen България, впечатли зрителите с готварския си нюх и умения, достойни за професионалист. Поморийката бързо се превърна в любимка на пиперливия шеф Виктор Ангелов.

Три години по-късно Вики застава пред „България Днес“ преобразена, вдъхновена и готова да осъществи една от най-големите си мечти. Виктория разказва, че дели живота си на два периода – преди предаването и след него. Тя е благодарна, че я наричат любимката на шеф Ангелов, и го определя като много мил, добър човек и огромен професионалист.

„За мен той е най-големият готвач в България“, казва Вики.
Мечтата ѝ е един ден да готви рамо до рамо с Гордън Рамзи. „Надявам се някога да ми се случи. Той е светило в кулинарията – подходът му на работа, темпераментът и форматите, които води, доказват, че е човек, до когото се стига трудно. Но не спирам да мечтая. Защо не? Светът е шарен.“

Голямата новина

„Бомбата“, която Вики хвърля, е, че скоро отваря собствен ресторант. Той ще бъде в София, но засега не разкрива повече подробности. Планът е на откриването да присъства самият шеф Ангелов, както и други колеги, приятели и популярни личности. „Искам да бъде готино и бляскаво“, усмихва се тя.

Пътят към минус 75 килограма

Преди година Вики предприема сериозна стъпка – операция за стомашен ръкав в Турция. Решението идва заради трудната битка с килограмите, която вече е влияела на здравето и ежедневието ѝ.

„Не можех да правя обикновени неща спокойно. А и съм млада майка – имам дете, за което трябва да се грижа. В един момент нещата просто излязоха извън контрол“, разказва тя.

Общата ѝ загуба на килограми досега е 75, като 45 от тях сваля след самата интервенция.

„Единственото, за което съжалявам, е, че не го направих по-рано“, признава Вики. Тя категорично отхвърля твърденията в интернет, че е избрала „по-лесния вариант“:
„Операцията изобщо не е лесен път. В началото буквално си като бебе – две глътки вода, после две лъжички пюре, после дълъг възстановителен период. Хирургическата намеса ти дава старт, база на която да стъпиш, но след това всичко зависи от теб – нов живот, нови навици, ново отношение към храната.“