Яна Донева има много неща, с които може да се похвали. Тя стартира в журналистиката още когато е в 9-и клас, интервюирала е стотици популярните хора, а в момента жъне слава и фенове като водеща на „Преди обед” в Би Ти Ви, където се справя чудесно. Един от най-големите й успехи обаче е в личния живот – две деца и хармонична връзка с мъж, който е с цели 14 години по-млад от нея. Тв звездата, която тази пролет отпразнува 50-и рожден ден, е щастлива с него вече повече от десетилетие.

Историята на Яна Донева и мъжа до нея е доказателство, че всяко зло е за добро. Двамата се запознават, след като бащата на журналистката получава инсулт. Когато го изписват от болница, му е нужна рехабилитация и дъщерята звъни на актьора Христо Мутафчиев, за да я насочи към добър специалист. Той я свързва със своя рехабилитатор, който обаче не работи сам, а с колега. Двамата започват да посещават дома на болния, за да го раздвижват. Колегата всъщност е бъдещият мъж на Яна. Двамата се запознават покрай болестта на баща й и с времето се сближават. Не след дълго се появява и детето им.

На своя юбилей в „Преди обед” екипът, който бе организирал специално честване на празника на своята водеща, й показа снимка с мъжа й. „Това е човекът, който помогна на баща ми да проходи”, сподели тогава Яна. „Той е по-млад от мен – на 36 години е – и е от поколението, което не се страхува от нищо. Наблюдавам го и си казвам, че може би, ако съм над нещата, ще ми е по-лесно. И се научих да съм малко по-смела и твърда в отношенията си. Покрай него започнах да казвам „Не!”, споделя Донева.

Това всъщност е нейният втори мъж, разказа тя в „Най каст” пред колегата си Алтънай Фикриев – Найчи. Първият, с когото сключва брак, е режисьор на куклени представления. Запознава се с него преди повече от 20 години, докато отразява театрални спектакли в Българската национална телевизия. Двамата имат дъщеря, която днес вече е млада жена. Яна споделя, че я е пуснала на ясла още когато е била на 10 месеца, защото вярвала, че трябва да се върне на работа бързо след раждането. Във времето, в което я ражда, тя вече има години стаж на екрана. Пътят й в Българската национална телевизия започва още когато е в 9-и клас. Баща й работел там. Той е сред създателите на емблематичното предаване „Бразди” и човекът, който позволява пускането на т.нар. „атомно „Ку-ку”, в което се съобщава за несъществуваща авария в АЕЦ-Козлодуй. „Убедили го, че хората трябва да знаят, че телевизията действа по този начин. Беше хубав експеримент. Показа колко не сме готови – че държавата няма механизми за справяне, а хората нямат критично мислене и вярват на всичко”, разсъждава днес Яна. Заради този подпис баща й се оказва подсъдим заедно със създателите на предаването. Освен това е съкратен от БНТ.

Преди тези събития обаче покрай работата му дъщерята още от дете прекарва много време в сградата на софийската улица „Сан Стефано”. Мечтае да стане стюардеса, но осъзнава, че няма физическите данни, които по онова време се изискват за такава професия, и започва да мисли за други занимания. „Гледах сериала „Дом за нашите деца”, в който Елжана Попова играе журналистка и прави разследвания. Казах си: „Колко готино! И аз ще стана!”, разказва още водещата. В онзи период започват да я канят в публиката на популярното младежко предаване „Час по всичко”. В един момент решават и да я включат в скечове с все още прохождащия в професията си актьор Малин Кръстев. Малко по-късно в историята се включва и водещият Георги Любенов, с когото се познават още от детската градина. Там спят легло до легло, после са съученици, а когато Яна прави първи стъпки в телевизията, той започва работа в Българското национално радио, програма „Христо Ботев”. Кани я да водят заедно младежко предаване, което се излъчва късно вечер.

Освен за журналистика, Яна мисли и за работа като актриса, тъй като вече е играла главна роля в детски филм. Усеща обаче, че не й достигат качества за сцената, и решава да съчетае журналистката с театъра, като стане журналист, който пише за театър. Кандидатства специалност „Журналистика” в Софийския университет, но балът й не стига, за да влезе по държавна поръчка. Решава, че ако ще учи платено, е по-добре да е в Нов български университет, където по онова време за първи път се въвежда обучения в тази специалност основно чрез практика. Преподават й легендарни телевизионери като Елена Йончева и Александър Авджиев.

Авджиев учи студентите да правят анкети, като ги пуска на терен, а сам влиза в ролята на оператор. Ако се получи нещо интересно, го пуска в емблематичното за времето си предаване „Добро утро”, което води. Когато Яна е в 3-и курс, от телевизията му възлагат да създаде сутрешен блок заедно с Асен Григоров. Той пита студентите кой иска да работи в това предаване. Всеки, който вдига ръка, получава шанс за изява. Сред тези млади хора и е Донева. Всички започват като репортери и постепенно израстват в професията. Яна държи да се занимава с култура, а за тази тема са отпуснати цели 2 часа ефирно време. Снима дневно по три репортажа за различни театрално представления, монтира ги по цяла нощ, а на следващия ден пак е а работа. „Бяха жестоки години!”, спомня си тя с доза носталгия, защото това е времето, в което работи с огромен ентусиазъм.
В днешните млади хора не вижда подобен хъс. „Те идват със знанието, че с журналистика не могат да променят нищо, че тази професия вече не е на почит, въпреки това учат, но първото, което разбират, е че в нея няма пари. Сега не можеш да издържаш семейство като журналист, а в първите ми години в БНТ съм взимала пари, които не знаех какво да правя”, разсъждава водещата. Тя признава, че в „Преди обед” работи с много млади хора, които бързо си тръгват, а дори тези, които остават, не крият разочарованието си.

Самата Донева след първоначалната еуфория в БНТ се сблъсква с разочарование, когато времето за култура започва бавно да се топи по решение на ръководството. Накрая от двата часа остава една кратка 5-минутна емисия. „Това е абсолютно безсмислено!”, решава журналистката. Тогава е едва на 25 години, започва да мисли за създаване на семейство и осъзнава, че това е невъзможно с подобен забързан график на работа. По същото време я канят да прави свое предаване за култура изцяло на запис в новосъздадения Военен телевизионен канал. Яна приема, макар че става въпрос за обикновена кабеларка. Доволна е, че ще има време за семейство и ще работи каквото й е на сърцето. Омъжва се за първия си съпруг, напуска БНТ, мести се при военните, остава там 10 месеца, през които така и не получава трудов договор. Както много други журналисти, започва да мисли за кариера в пиара. Намира работа в една агенция, но й казват: „Забременееш ли, се разделяме!”. Забременява след 2 месеца и действително я уволняват.

„Останах си вкъщи и си бременеех. Родих дъщеря си, след 8-9 месеца ми звъннаха от в. „Новинар” – събират екип. Оставих детето на ясла”, спомня си водещата на „Преди обед”. В началото плачела много, когато водела детето си в забавачката, но в крайна сметка установила, че тази работа е песен. Прибирала се вкъщи рано, за да е с дъщеря си, давали й възможност да пише и от дома си, така че отгледала детето без проблеми.

От „Новинар” журналистката минава в информационен сайт, където пише за театър и е категорична, че не иска да работи в телевизия, защото е твърде обсебващо. Когато обаче Георги Тошев я кани в „Преди обед” през 2012-а, не може да откаже. Влиза в екипа заедно с емблематичните водещи Деси Стоянова и Александър Кадиев. С години е редактор на предаването, междувременно се появяват вторият й мъж и второто дете, чието отглеждане върви успоредно с работата. Яна излиза на екран цели 12 години след своя старт в „Преди обед”.
Когато Деси Стоянова напуска, решават да опитат с 4 водещи. Петър Дочев, който заема мястото на Кадиев година преди напускането на Деси, остава на линия. След кастинг за негови партньорка са избрани Оля Малинова, Франциска Йорданова и Зейнеб Маджурова. Зейнеб напуска след няколко месеца, обяснявайки, че й е трудно да ходи всеки ден на работа при три малки дъщери в дома й. Решават да търсят човек за нейното място и избират Венета Райкова. „Тя се съгласи и започна работа, но когато дойде, каза, че няма нужда от други – сама е достатъчна и го е доказала с времето”, разкрива Яна. От телевизията се съгласяват за опитат и така Венета става основна водеща. Прекратяването на договора й след няколко седмици също е било решение на телевизията. По онова време Донева вече води коментарното студио на „Ергенът” и е било най-лесно да й дадат място като основна водеща при положение, че публиката вече я познава. Петър и Оля, които са останали само с рубрики, също се връщат в студиото и експериментът се оказва успешен.

Яна всъщност още преди години имала предложение да води, но отказала. Тогава споделила с баща си, че не е сигурна, че има какво да каже на хората, които ще я гледат. Той я съветва все пак да опита, но тя въпреки всичко отказва. Баща й си отива от този свят с първата Ковид вълна преди 6 години. „Много плаках”, спомня си Яна. След този трагичен момент обаче не помни да се е просълзявала. „Не плача често”, категорична е водещата.

А и за какво би могла да плаче? Тя е олицетворение на понятието „успешна жена”. Има здраво семейство, две деца, работа, която харесва, на 50 години изглежда като на 35 и само за няколко месеца стана любимка на телевизионните зрители.