Десетилетният териториален спор всъщност датира още от края на 19 век. Венецуела твърди, че е била жертва на заговор за кражба на земя през 1899 г., когато Гвиана е била британска колония и арбитри от Великобритания, Русия и Съединените щати са определили границата.

В неделя във Венецуела бе проведен референдум за присъединяването на Есекибо. Референдумът бе организиран от партията на Николас Мадуро и бе спечелен с 90% от гласовете в подкрепа на тези намерения. Есекибо е бога на минерали територия, която представлява 2/3 от съседна Гвиана и се намира близо до големи находища на петрол в морето. През 2015 г. там компанията Exxon Mobil открива огромни петролни залежи. Тук започва и играта. Но за това по-късно.

Есекибо е труднодостъпен планински регион по крайбрежието на Гвиана. Населението там е съставено предимно от коренни жители, които се занимават с нелегален добив на злато и диаманти. Гвиана няма намерение да се отказва от част от своята територия. Военна конфронтация засега изглежда малко вероятна, но няколко страни изразиха опасенията на Гвиана относно намеренията за анексиране на територии от нейния съсед на запад – Венецуела.

Всъщност когато се появиха тези намерения на Мадуро, Гвиана поиска от Международния съд на ООН да излезе с арбитражно решение около териториалния спор и съдът нареди Венецуела да се въздържа от всякакви действия, които биха променили настоящото положение. Въпреки това референдумът се случи.

Мадуро обяви Есекибо за 24-ия щат на Венецуела преди три дни и вече подписа декрети за включването на Есекибо в състава на страната. Първият указ включва създаването на Национална комисия за защита на Есекибо, а вторият – Интегрирана отбранителна зона Гвиана-Есекибо. Одобрена е нова карта на държавата, в която вече влиза и Есекибо, а на анексираната провинция е назначен ръководител – кап. Алексис Родригес. Мадуро нареди на държавните компании да експлоатират петролни залежи и мини на територията на Гвиана, в които според него влиза и новия щат.

След като ExxonMobil открива петролните залежи през 2015 г. интересът на Венецуела към Есекибо се увеличава. Консорциумът започна да изпомпва петрол през декември 2019 г., превръщайки до голяма степен аграрната Гвиана в четвъртия по големина офшорен производител на петрол в света. Всичко това генерира огромни печалби от близо 1 млрд. долара годишно. Сегашното дневно производство от около 380 000 барела се очаква да достигне 800 000 барела през следващите години. Износът на суров петрол от Гвиана беше насочен основно към Холандия и Панама, където голяма част от петрола става обект на реекспорт към западното крайбрежие на САЩ. През септември Гвиана отвори оферти за 14 допълнителни офшорни петролни блока, налични за проучване и развитие, като шест компании и групи подадоха оферти. Сред тях бяха ExxonMobil, която отново се обедини с притежаваните от САЩ Hess Corp и China National Offshore Oil Corp, и притежаваната от Франция Total Energies, която си партнира с компании в Катар и Малайзия.

Докато петролната индустрия на Гвиана обаче процъфтява, тази на Венецуела се срива. Петролната индустрия там е осакатена от години на лошо управление и санкции, въпреки че страната има най-големите доказани запаси на суров петрол.

За Мадуро и неговата управляваща партия спорът за Есекибо е възможност да съберат вътрешна подкрепа и да отвлекат вниманието на венецуелците от натиска на САЩ. Преди референдума на 3 декември венецуелците бяха бомбардирани седмици наред на тема Есекибо – уроци по история, предавания по националната телевизия, онлайн съдържание, протести.

Решението на Венецуела вероятно ще бъде посрещнато със силна международна съпротива. Международният съд на ООН трябва да се произнесе, но това вероятно ще отнеме години. Едва ли обаче Венецуела ще се вслуша в него – Мадуро вече веднъж пренебрегна арбитражното решение и заяви, че органът няма право да се произнася по този спор.

Източник: https://frognews.bg/