„Kуката не е пример за подражание. Той е насилник. Той е убиец. Но аз го обичам. Искаше ми се в tози човек да има някаква доброта, да изразява на бойното поле битката между доброто и злото. В този сезон се опитвам да стигна до финала на Куката. И този герой да успее най-после да каже: „Да, стоп, аз бях дотук. Или „Не, аз продължавам“. Но да има категоричност“.

Това признава актьорът Мариан Вълев, който се превъплъщава в образа на знаковия гангстер от „Под прикритие“, в подкаста „Без филтър с Патрашкова“.

Продължението на сериала се снима в момента. По понятни причини Вълев не може да разкрие подробности от сюжета, но става ясно, че в дългоочакваната поредица персонажът ще вземе окончателно решение за съдбата си.

В нашумелия подкаст актьорът е откровен до болка и споделя, че в период от време славата му се е отразила драматично. Скрил се е от света, общувал е само с двама-трима души. Страхувал се е, че популярността ще го тласне по пътя на изкушенията.

От няколко години е открил любовта, която винаги е търсил. Продължава обаче да се съмнява в актьорската си дарба, обикновено не се харесва. Днес, когато се занимава и с режисура, се чувства най-объркан и постоянно си задава въпроса дали има смисъл от това, което прави. Не ползва социални мрежи, а душата му е изпълнена с гняв към несправедливостите, които никога не е понасял. Неслучайно е един от предводителите на студентската стачка през 90-те години, когато Стефан Данаилов носи храна на него и колегите му по време на окупацията на учебното заведение, пише „Филтър“.

Скоро Мариан Вълев ще се изяви отново като режисьор на филм, който планира да заснеме с един от най-талантливите ни актьори Деян Донков. Звездата на Народния театър от години мечтае да филмира моноспектакъла „Камбаната“ по едноименния роман на Недялко Славов за събуждането на съпротивителните сили за съхраняване на българската идентичност и християнските ценности.

Новият творчески тандем предизвиква небивал интерес още отсега, защото е комбинация между двама от най-чувствителните мъжкари в българското кино и театър, които продължават да търсят смисъл с изкуството, което правят.