Таня Боева е сред популярните имена в музиката от близо 30 години. Пее от дете и почти от тогава печели и награди. Едва на 13 години получава „Златна значка” от музикален фестивал в Хасково. По-късно записва с момчетата от оркестър „Димитровград“, а в средата на 90-те участва в престижния „Златен Орфей“, където е избрана за най-добър изпълнител с песента „Космичен блус“.

Следва покана за професионален договор с „Пайнер, а кариерата й „литва“ нагоре с албума „Дама пика”. Точно когато е на върха, напуска музикалните си продуценти и започва сама да лансира творчеството си. На 3 ноември Таня отбеляза поредния си рожден ден в компанията на своето семейство.

– Какво си пожелахте навръх рождения си ден?

– По традиция празнувам личния си празник с най-близките си хора. Чувствата и емоциите, с които посрещнах рождения си ден, са много позитивни. С благодарност към Бог, че аз и семейството ми сме здрави. Свещичките на тортата ми дават единствено повод за усмивка, мотивация и желание да продължавам да следвам пътя и мечтите си. Нямам поводи за големи притеснения. Войните и всичко свързано с геополитиката са процеси, които будят леко безпокойство, но вярвам, че България няма да пострада в тези политически игри. Пожелах си да сме здрави цялото семейство, да имам нови творчески успехи. Пожелах си всички мои верни почитатели да са усмихна ти и щастливи.

– Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план? Какво не успяхте да свършите?

– Изминалата година беше отлична и в личен, и в служебен план. Тук е мястото да споделя, че синът ми Росен се занимава с рап музика. Издава авторски парчета и сам избра да се развива в тази посока. Музиката му се слуша все повече и съм много горда с него. Работя и върху няколко мои проекта, които скоро ще представя.

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките какво искате, или обичате изненадата?

– Най-ценните подаръци за мен имат емоционална стойност, не е задължително да са скъпи. Синът ми и най-близките ми винаги успяват да ме изненадат и да ме накарат да се чувствам специална. Никога не им казвам какво да ми подарят, в това отношение са много изобретателни, за което им благодаря. Изненадите винаги са били приятни, защото са правени с любов към мен.

– Кои са хората до вас, на които държите най-много?

– Хората, които са най-близко до мен, са синът ми и майка ми. Специално искам да им благодаря за подкрепата, отношението и разбирането, което ми дават. Майка ми е изключителна жена, полагала е огромни усилия, за да бъда това, което съм. Много съм горда с нея, за мен тя е светица. От друга страна, бих искала да спомена и истинските ми приятели, които не са много, но са винаги до мен. Точно както пея в моята визитна картичка – песента „Имаш ли приятели“. За да отговоря конкретно на въпроса, ценя тези, които държат на думата си. За съжаление, малко хора влагат смисъл в тези черти на характера.

Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в изкуството?

– Разбира се, че вярвам в любовта. Тя е много различна, любовта към любимия, към семейството, в моя случай и към почитателите. В трудните моменти точно любовта е била онази необяснима сила, която ми е давала криле да продължа напред. Аз съм благословена да получавам любов непрекъснато и се опитвам чрез моето творчество да върна поне част от нея към онези, които ме обичат

– Как гледате на различните конспиративни теории за Нов световен ред, контрол чрез ваксини, следене?

-Както се казва, във всяка лъжа има доза истина. Не съм човек, който изцяло вярва на конспиративни теории, но в някои аспекти със сигурност има много истини, които са ми интересни. В ежедневието си се осланям на моята интуиция, която в годините е била много добър мой съветник.

– През 2021 станахте първия попфолк изпълнител, предложен да получи финансова награда за специални заслуги и принос в изкуството от Министерството на културата за срок от 3 години. Получихте ли я, колко бе тя и в какво я вложихте?

– Когато разбрах, че съм сред избраните за тази награда, се зарадвах заради оценката, която съм получила, и най-вече, че името ми е в компанията на изключителни изпълнители, някои от тях истински легенди. Тази награда за мен остана виртуална, както и за много други колеги. Тя беше анонсирана, защото съм лауреат на първа награда за млад изпълнител на фестивала „Златният Орфей“. Всъщност не съм я получила, не са ме търсили да ми я връчат. Нямам представа дали има някаква материална стойност. Още тогава ваши колеги ме търсеха за коментар, но повтарям, аз лично не съм получавала такава награда – нито финансова, нито каквато и да е била. Ако някога Министерството на културата реши да ми я връчи, ще оповестя публично каква е стойността й и какво ще правя с нея.

– Бяхте кандидат за общински съветник на Стара Загора от листата на „Възраждане“. Какво стана и какви са бъдещите ви политически амбиции, ако имате такива?

– Никога не съм имала политически амбиции. Преди години имах желание да помогна чрез моята популярност да се възроди музикалният фестивал „Тракия фолк“, което, за съжаление, така и не се случи. Бях поканена в тази връзка да участвам под някаква форма в гражданска квота, като се съгласих единствено заради желанието ми да помогна този фестивал да види отново бял свят. Никога не съм била член на партия и нямам намерение да участвам в политиката. За мен всеки, който е направил нещо за народа си, за страната си, е успешен. От опит знам, че няма човек, който да е харесван от всички. Бих се радвала политиците да познават истинската история на България, да отстояват интересите на хората и да помнят, че техните решения решават съдби на милиони. В крайна сметка всички сме хора и ще отговаряме за действията си пред Бог.

– Как виждате себе си след 10 години?

– Само Бог знае какво ще се случи след 10 години. Аз мога да си пожелая да съм здрава и успешна. За мен ще бъде истинска гордост, ако тогава успявам да докосвам сърцата на хората чрез моята музика.

– Помните ли първите спечелени пари, каква сума бяха и за какво ги похарчихте? На колко години започнахте работа и каква бе тя?

– Аз съм голяма късметлийка, защото моята работа е мое хоби. Да съм певица, да създавам музика, за мен не е просто работа, а призвание. Цял живот се занимавам с това. Пея от дете! Бях може би на 13 години, когато се качих професионално на сцена с оркестър „Алхимици“. Първите спечелени пари, мисля, че бяха 10 лева, ги споделих с майка ми. В онези години парите не бяха водещото, мотивацията за мен беше да съм можеща певица. Благодаря на Бог за дарбата ми. Искам да спомена Найден Андреев, който повярва в мен и ми даде много полезни съвети как да се развия като певица. В онзи момент беше много ценно за мен, че майка ми застана зад мечтата ми да пея и повярва в мен. Винаги ще съм й благодарна, че не ме отклони в желанието ми да бъда певица. Аз съм в шоубизнеса от много години. Изключително сложен и динамичен бизнес, особено да се задържиш в него дълго време. Никога не съм харесвала да се парадира с материално богатство, още повече в нашата държава, която продължава да е най-бедната в Евросъюза.

– Какво искате да изпеете, но все не ви достига време за него?

– От известно време си мисля, че е време да изпея нещо със сина ми. Той се развива в рап индустрията, в различен жанр. Засега не искам да се меся в неговите решения, но бих се радвала след време да имаме общ проект. Имам много авторски песни, които са излизали от душата ми. Имам и самочувствие да кажа, че няма нещо, което да искам да изпея, а да не се е случило. Всички мои почитатели знаят, че освен поп фолк аз изпълнявам всякакви жанрове – поп музика, англоезична музика, балканска музика, народна и т.н. За мен музиката е любов от душата и за душата. Когато е изпята с чувство и емоция, тя винаги има красиви нюанси и магия. Горда съм, че преди години съм получавала най-висока оценка от Емил Димитров, Йорданка Христова, Найден Андреев. Накрая на интервюто искам да се обърна към моите почитатели, които ме подкрепят и ми вярват през всичките години: „Приятели, най-верни фенове са моите

криле, благодаря ви“.

Източник: Уикенд

Kliuki.bg