Отново е на дневен ред темата за обучението по религия в училище. Периодично издигана през годините, отхвърляна, после отново възобновявана, за да се стигне до комичната ситуация да бъде трансформирана в час по доброта. Естествено, без да се отчита желанието или отказът на родителите на всеки малчуган да изучава ли, или да не се натоварва детето с още един предмет в свръхпретоварената и без това учебна програма.

Социолозите твърдят, че процентът на отхвърлящите това обучение родители е по-висок от приемащите го. А и много е трудно да бъде наложено нещо, което просто е излязло отдавна от живота на българина. Днешното пенсионерско поколение помним искрената набожност на нашите баби и дядовци, които бяха принудени да я прикриват в атеистичните времена на безбожия социализъм. Ние, децата, раснахме по време, в което църквата и религията бяха нещо отживяло, консервативно, капиталистическо – с две думи, нещо лошо. Отблъснаха ни от църквата, от вярата, но ни натрапваха друга. Като деца не ни водеха на църква, но не пропускаха учебна година, без да ни пратят под строй на поклонение на мумията в центъра на столицата. Или ако сме честни – отнеха ни една вяра, за да ни наложат друга. Тя пък взе, че се сгромоляса безславно.

Днес децата, родителите им имат възможността да вярват, да са религиозни, да ходят в молитвените храмове, да изповядат особеностите на православието, исляма, католицизма и другите религиозни общности. Само че какъв пример на религиозна толерантност е конфликтът наскоро с т. нар. Старостилна църква, която буквално беше разгромена и заклеймена, че и чак до намесата на парламента се стигна? Не е ли малкко лицемерно да учиш децата на религиозна доброта, а пък да громиш безпощадно своите съхристияни старостилци, с които имат някакви канонични различия?

И не трябва ли новоизбраният патриарх да бъде поне малко, с една идея по-ведър и усмихнат. Е, не чак толкова широко, както го виждаме в компанията на руската посланичка Митрофанова, но все пак?

А не трябва ли наред с въвеждането на часове по доброта да се направи и корекция на учебните програми, за да се избегне детското претоварване. И наистина ли в първи клас е най-удачно към стреса и претоварването на детската психика от новата учебна обстановка да се добавят нови натоварвания? Не би ли било по-добре знанията по религия да се преподават неусетно в часовете по история, литература, философия, което се прави и досега? Просто да се внесат малки корекции в материала. Или всичко е много шум за известно време и после пак постарому.
 
Радослав Василев, Пловдив

Bairak.bg