Водещите Мария Цънцарова и Златомир Йочев опитваха по всякакъв начин да изтръгнат поне едно цяло изречение от Костов, но не успяха. За 22 минути човекът, който е обявен за „Прокурор на годината“ през 2024 г., повтори около 24 пъти „Не знам“, „не мога да коментирам“, „няма как да знам“, „не е в правомощията ми“… Изтезания за хората в студиото, за зрителите, но и за самия Костов.

Мрън, мрън, мрън… Този човек ли ще „закове“ в съда обвинените в извършени престъпления с доказателства и факти? Абсурд. В България работят над 1600 прокурори и няма нито един, който да излезе пред обществото и ясно да заяви позицията на гилдията по всички скандали, които от години разтърсват държавното обвинение. Недоверието на гражданите към тази важна институция се е сринало до 6-8 %. Нека да са десет. Това е огромен проблем за държавата и за всички нас.

Какво е това мрънкане и чудене – сакън да не изпусне младият Костов неподходяща думичка. Как тогава ще разследва хора от организираната престъпност? Мафиоти? Политици? Министри и нагоре?

Кафка в неговата книга „Процесът“ пише: „За някои оковите са по-желани от свободата“.

Ще се спра на едно от малкото неща, които Димитър Костов все пак успя да формулира по повод побоя с чук срещу Иво Илиев. „Това е нападение срещу държавността“.

Това успя да измисли или да повтори под формата на опорка.

Държавността е широко понятие. Може да се разглежда дори през призмата на организираната престъпност. Може да е съвкупност от институции. В Италия през 90-те години е важало определението „държава с мафия“. Според Пол Валери „В моята държава всеки може да отиде на небето, както си иска…“.

Как ще е престъпление срещу държавността, като прокуратурата досега не знае нито извършителя, нито поръчителя, нито мотивите, обстоятелствата, предисторията и пр. Но пък медиите биват предупреждавани да не спекулират със случилото се. А мълчанието на обвинението и на и.ф. главен прокурор Сарафов било, защото близките на пострадалия пожелали да не се говори.

Възможно, но не става така. Нападение срещу магистрат е знаково престъпление и обществото има право да знае какво и защо се случва.

На това място в т.н. „интервю“ Костов стъпи на криво, като заяви, че след случилото се с Илиев, започнал да се страхува. От какво и от кого? Да не би младия пловдивски прокурор Костов да разследва корупцията по високите етажи на властта?

И отново опираме до Кафка, по-точно до един от героите му, който казва: „Плаша се само тогава, когато това ми върши работа“. Съжалявам, но Костов си го изпроси.

Разбира се, гостът „нямаше“ никакво понятие какво се случва с разследването на убийството на Мартин Божанов-Нотариуса, нито с това на Петьо Петров-Еврото. Нищичко не знаел! Ами да попита някой пенсионер или дете в Цар-Симеоновата градина в Пловдив, да му разкажат.

Когато го награждавали миналата година, Димитър Костов скромно признал, че докато бил студент по право в УНСС, работил като журналист.

Журналист? Това ми идва в повече.

Кой, по дяволите, успя да оперира повечето магистрати в България от чувството за смелост и достойнство и да им имплантира чипа на страха?

Хубаво е човек да е „Прокурор на годината“, но на България и трябват прокурори за всеки ден. Истински прокурори, като онези от документалната книга на Роберто Савиано „Куражът винаги е сам“… У нас такива не се раждат.

Дарина Георгиева