По повод на потопите. Изглежда, че от катастрофичните сценарии за „глобално затопляне“ не остана почти нищо. Природата се балансира сама, а влиянието на човека, слава Богу, не е решаващо. Стана комично как тези теории за глобалното затопляне бяха бързо заменени с версията за „климатичните промени“ – универсално обяснение за всяка жега и всяко застудяване, но най-вече за управленски провали в решението на критично въпроси като тези за водата, за чистотата, за сигурността, за здравето и т.н.

Защо забравихме за простия факт, че Елин Пелин ни го написа прекрасно „Като заваля дъжд, та цяла неделя, Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали“? Ама това не е абстрактна поезия, а живия живот. А тук два дни валеж и ….. библейски потоп. Значи нещо сме сбъркали сами? Иначе след седмица дъжд по Елин Пелин Софийско поле трябваше да бъде море.

Наводненията, в огромния брой случаи, не са следствие от „климатични промени“, а от несвършена работа и чиста безотговорност. Деретата не са почистени, шахтите и каналите са задръстени, градоустройствените планове не са съобразени с подобни екстремни случаи. Пък има и доза „Господ“ – което никакво планиране на може да компенсира.

Сега ви внушават отговорност за емисиите на хиляди километри, но ви спестяват отговорността да си почистите около дома, деретата и шахтите. И така идват и наводнението като наказание свише за несвършената работа. А вие знаете поименно адресатите на тази безотговорност, но в този момент политиците прехвърлят вината върху универсалното обяснение – климатичните промени, както видяхме и с водния режим в Плевен.

Господ-Бог просто балансира топло със студено в пропорции, които да ни напомнят, че и лятото, и зимата не са окончателни, а преходни.

Дами и господа, оставете настрана високата политика за климатичните промени, която обслужва конкретни бизнес цели и интереси на глобално равнище – просто едни хора правят огромни пари от това. Вместо това, фокусирайте се върху това, което можем да направим заедно за средата около нас.

Господ винаги ще ни даде дъжд и жега в пропорции, които балансират. Важното е ние да имаме възможност да реагираме. Вместо да се юркаме предсрочно към панацеята ВЕИ, трябва да държим ТЕЦ-овете в запас, докато не намерим жизнеспособна и сигурна алтернатива, която можем да използваме в дни като днешния, вчерашния и утрешния. Защото само базовата електроенергетиката може да реагира на такива събития и да осигури топлина и енергия извън „сезон“.

Да се върнем към автентичното опазване на околната среда, което започва от нашия дом и нашето дере.

Коментарът на автора е публикуван на неговата фейсбук страница