Няма спор, че Димитър Ковачев-Фънки е сред най-колоритните родни музиканти. Той е собственик на „София Мюзик Ентърпрайсис“ заедно с Иван Несторов-Амебата, с когото организират едни от най-печелившите концерти на световни звезди у нас. Паралелно с бизнеса вървят участията му в няколко групи и изявите му като китарист и вокалист. Най-запомнящ се е в „Ера“, а най-дълго остава с „Черно фередже“.

ТВ екранът обаче го извади на светло и широкият кръг зрители го познава чрез различните формати. Рокаджията е „лошото ченге“ в „Като две капки вода“ и сезонът едва ли би бил така интересен без присъствието на гологлавия член на журито. Въпреки че често е краен в изказванията си, под външността на ексцентричния 66-годишен шоумен се крие чувствителна душа, пише „Минаха години“.

Малко известен факт е, че на младини Димитър Ковачев е бил спортист. Като дете той учи в плувния интернат в Сандански и пет години тренира всеки ден – сутрин и вечер до изнемога. Усилията му били възнаградени, защото станал професионален плувец. Явявал се на състезания и започнал да печели медали.

„Тренирах до шести клас. В интерната още пазят мои снимки. Там съм с руса коса и не съм дебел. Родителите ми са медици. Майка ми беше медицинска сестра. Татко, Бог да го прости, беше рентгенолог в тамошната болница. След като завършил обучението си по медицина, го изпратили да работи там за 7 години. Но татко беше много добър и стигна до главен лекар, а след това го издърпаха в Студентска поликлиника. И като се прибрахме в София – пропаднах“, шегува се Фънки.

И явно е бил много привързан към родителя си, защото смъртта на баща му оставя завинаги белег в душата му.

Бащата на Фънки починал от паркинсон и като лекар много добре разбирал какво му се случва. Осъзнавал всички етапи на болестта, която напредвала, без да може да ѝ противодейства. 92 години са завидна възраст, до която може да доживее човек. Трагедията обаче е огромна, когато си отиде по този начин.

Иначе в рода на Фънки по бащина линия има много дълголетници. Баба му доживяла до 102 години. Майка му е на 87 и е в отлично здраве. Умее да се радва на живота, събира се с приятелки и не пропуска концерт на Веско Маринов.

„Да се чуди човек с какво сбъркаха, че се пръкнах музикант! Нормални хора са те. Нямаме вундеркинди. Моцарт не ни е роднина. Нито фамилията ни е такава – откакто се помним, все да пеем. Аз наистина съм черната овца. Получават се такива – как се наричат… мутанти“, смее се гологлавият чешит.

Логично е, че кандидатства и завършва Музикалната академия. Преди нея за кратко работи като санитар, което хората намират за забавно. Всъщност тази работа му трябва, за да натрупа трудов стаж от 8 месеца – изискване за влизане в Държавната консерватория според тогавашните правила.

Като подрастващ Митко живее на квартира. Обитавали една обща стая с баба му Иринка, която била жива история – „уникална жена, страшна сладурана“. До леглото ѝ имало огромна 1,30-метрова колона с усилвател, който тийнейджърът „разцепвал“. На стените висяли плакати на „Слейър“, „Дийп Пърпъл“ и Алис Купър, както и страници от списание „Браво“. Носел фланелки на много банди – като униформа във времената на ластичните дънки, кецовете и кожените якета с ципове.

Така по-късно намира и сродната си душа. Съпругата на Ковачев се казва Антония Каролина Ладеслав Холечек, по мъж – Ковачева. По бащина линия е чехкиня и католичка. По професия е инженер.

„Имам чувството, че съм се родил женен“, твърди Фънки и разказва как се е сдобил с красивата си жена. Запознали се в рок-кръчмата „Кравай“. Минали 8 години, преди да ѝ предложи. Направил го в свойствения си ироничен и леко обезценяващ нещата стил. Сватбата им е забавна – началото на семейния им живот.

„Нямаме проблеми. И се забавляваме заедно, и сме купонджии. Жена ми обича музика – фенка е на „Дженезис“, Род Стюарт, Елтън Джон. Може би щеше да е по-готино, ако беше музикантка, ама не е. Може би пък е добре, че е далече от музиката“, казва музикантът.

„За толкова години брак си го познавам доста добре – позитивен, интересен, забавен. С него сме огън и барут. Аз съм огънят, защото съм по-красива, а той е барутът. Живеем прекрасно и смея да твърдя, че много ни обича и тримата – мен, дъщеря ни и сина ни“, споделя Антония.

Големият им син Георги се е метнал на баща си по любовта към музиката. Като малък си пада по хип-хопа, заради което Фънки казва: „Синът ми си мисли, че е негър. Постоянно издава едни звуци. Ние с майка му се чудим – викаме: „Лошо ли ти е?’, а той: „Не бе, аз съм бийтбоксер’“.

25-годишната им дъщеря Карла също прилича на баща си, но по експанзивния характер. Екстравагантна като него, тя говори с възхищение за Фънки и разкрива как го боготвори.

Тя го хвали, че е успял да я възпита по най-добрия начин и се бунтува срещу мнението, че е разглезена. „Но нали човек не може да бъде харесван от всички.“

Карла описва баща си като искрен и добър човек. Казва, че се разбират, говорят си и си споделят. Цени съветите му. Той я е научил да цени нещата и да не въздига материалното. Вкъщи Фънки е весел, шегува се, разказва вицове. Не си ляга без чаша чай, поднесена от дъщеря му, и без да ѝ пожелае лека нощ.