Пазарът на жилища в България навлиза в нов цикъл. След години на колебания, пандемични шокове и инфлационни вълни, днес той изглежда по-стабилен от всякога – и по-скъп. Брокери, анализатори и банки са единодушни: търсенето няма да спадне, а цените ще продължат да растат с между 8% и 12% годишно, в зависимост от града и квартала.

Това не е просто статистика. Това е промяна в начина, по който българите мислят за дома, за стандарта си на живот и за бъдещето си.

Еврозоната отключи нова ера за банките и за купувачите Влизането на България в еврозоната промени правилата на играта. Задължителните минимални резерви на банките паднаха от 12% на 1% – исторически спад, който освободи огромен ресурс за кредитиране. Банките вече разполагат с ликвидност, каквато не са имали от десетилетия. Затова лихвите по ипотеките остават ниски, а конкуренцията между банките държи условията стабилни.

Това означава само едно: пазарът ще продължи да се движи от кредити. Между половината и две трети от всички сделки вече се финансират с ипотека — тенденция, която ще се засилва.

Защо цените растат: домът като инвестиция, а не просто покрив Българите традиционно влагат спестяванията си в тухли, но днес мотивацията е двойна. От една страна, заплатите растат, а с тях и желанието за по-добър стандарт. От друга — инфлацията превърна недвижимите имоти в най-сигурното убежище за пари.

Има още един фактор, за който рядко се говори: България е сред най-пренаселените държави в ЕС. Средният размер на жилището у нас е 81 кв. м — далеч под европейските 103 кв. м. Това означава, че огромна част от хората живеят в малки, стари, амортизирани жилища, които не отговарят на новите стандарти за комфорт. Затова търсенето на ново строителство е огромно — и ще става още по-голямо.

Младите купуват, панелките се изпразват, кварталите се пренареждат Най-активни на пазара са младите семейства и хората между 25 и 40 години. Те не искат да „закърпят“ стария панелен апартамент — искат простор, светлина, паркомясто, добра локация, енергийна ефективност.

Това поколение не купува „каквото има“, а „каквото иска“. И когато доходите им го позволяват, те се местят — масово. Така се оформя нова карта на желаните квартали. Старите панелни зони постепенно се изпразват от млади хора, а новите комплекси около София, Пловдив, Варна и Бургас се превръщат в малки градове със собствен ритъм.

Себестойността на строителството: защо квадратът може да стигне 3000 евро Цената на новото строителство вече не е просто функция на материалите. Тя зависи от три ключови фактора:

1. Цената на земята, която в големите градове е достигнала рекордни нива;
2. Липсата на подходящи терени, особено в София, където желаните квартали са почти изчерпани;
3. Поскъпването на труда, защото строителният сектор страда от недостиг на работна ръка.

Така себестойността на квадратен метър в някои райони вече достига 3000 евро, а това автоматично вдига и крайните цени.

Големите играчи идват – и ще купуват на едро Еврозоната отваря вратата за нов тип инвеститори. Очаква се на пазара да навлязат фондове и компании, които купуват по 50–100 апартамента наведнъж, за да изграждат портфейли. Това е практика в Берлин, Виена, Амстердам — и сега идва и тук. Когато големите играчи влязат, цените неизбежно тръгват нагоре.

София: търсенето ще надвиши предлагането Столицата е в особена ситуация. Търсенето расте, но предлагането на терени в желаните квартали е ограничено. Това означава, че през следващите години София ще бъде град, в който купувачите ще се борят за малкото качествени проекти. А когато търсенето е по-голямо от предлагането, цените нямат друг избор, освен да се покачват.

Какво означава всичко това за купувачите Пазарът навлиза в период, в който:

• Домовете ще поскъпват;
• Кредитите ще останат достъпни;
• Новото строителство ще бъде предпочитано;
• Старите жилища ще губят стойност, ако не са в топ локации.

Българинът вече не купува просто квадратни метри. Купува качество на живот.

Narod.bg