“Ще използвам всяко средство, с което държавата разполага, за брутална борба с изродите, които превръщат децата ни в оръжия и нормализират варварството, представяйки го като култура.“

Това сподели министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев в извънредно емоционален статус в личния си профил във „Фейсбук“. Демерджиев е от Пловдив, където на Младежкия хълм се разрази линча над мъж, обявен от екзекуторите си за педофил. Гневът на страховития вътрешен министър идва от разпространените в последните дни шокиращи кадри от убийството на Георги Кузев в Пловдив и насилието над непълнолетен в Радомир.

Демерджиев анонсира прилагането на държавни мерки срещу онлайн радикализацията на подрастващите. И обеща създаването на закон за борба с него.

„Обръщам се към Вас не само като министър, но преди всичко като баща, чието търпение е изчерпано. Зверското убийство в Пловдив и позорната гавра с дете в Радомир не са просто криминални хроники. Те са крайната, кървава диагноза за състоянието на нашето общество. Това не е червена лампа, а пожар, който изпепелява моралния код на следващото поколение. Обществото ни вече не е просто застрашено – то е негова жертва. Когато насилието и смъртта се превръщат в съдържание за социалните мрежи, ние вече не говорим за престъпност, а за пълна патология“, написа вътрешният министър.

По думите му през последните 20 г. децата са станали свидетели на системна безнаказаност, в която законът се възприема като досадна подробност, а агресията – като най-прекия път към успеха.

„Знам, че темата е болезнена, но е време за брутална искреност. Държавата няма как да замени семейството, нито може да компенсира отсъствието на родителя в процеса на израстване на неговото дете. Колкото и здрави основи да полагаме у дома, моралният компас на детето се деформира извън него. Той се калибрира в училище, сред приятелите, в разговорите онлайн и в онова, което подрастващите консумират всеки ден в социалните мрежи. Ако не познаваш детето си – не го възпитаваш. Ако не познаваш приятелите му – не го защитаваш. Ако не знаеш с кого говори и какво вижда в телефона си – не присъстваш в живота му. Присъствието не е просто физическо съжителство, а постоянен морален ангажимент. За съжаление, тези т. нар. локали, побоищата и униженията, които се записват и качват като трофей, вече не са случайни инциденти, а екосистема. Изправени сме пред добре смазана машина, която методично произвежда насилие и го превръща в норма“, продължава Демерджиев.

Още коментари в социалните мрежи:

Правосъдие пред микрофоните: Трябва ли съдията да бъде медиен говорител по собственото си дело?

​Когато обществото е разтърсено от брутално престъпление, жаждата за възмездие често заглушава гласа на разума. Жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив логично предизвика вълна от гняв. Но събитията около съдебното заседание за мярката за неотклонение повдигнаха един изключително важен въпрос: къде свършва обществената информираност и къде започва нарушаването на съдебната безпристрастност?

​Окръжният съдия Петко Минев не просто остави петимата обвинени тийнейджъри в ареста. Той застана пред медиите и направи категорични, емоционално наситени изявления, цитирайки детайли като това, че „по тялото на жертвата не е имало здраво място“ и описвайки действията на непълнолетните като „нечовешки гаври“.

​От чисто човешка гледна точка реакцията е разбираема – магистратите също са хора, а детайлите по делото са смразяващи. Но от институционална и правна гледна точка, това поведение буди сериозни притеснения.

​Проблемът с „настройването“ на процеса
​В правото съществува едно златно правило: Съдията говори чрез своите актове. Неговата роля не е нито на прокурор, нито на PR на съдебната система. Когато съдията, на когото е разпределено делото (или произнасянето по мярката за неотклонение), излезе пред широката публика и категорично квалифицира деянието, той на практика рискува да формира предварително обществено мнение.

​От гледна точка на институционалния контрол, това създава три критични риска:

​Ерозия на неутралитета: Ролята на съда е да бъде хладнокръвният арбитър, който стои над емоциите на тълпата. Когато арбитърът слезе на терена на общественото възмущение, той губи най-силната си опора – обективността.

​Размиване на презумпцията за невиновност: До влизането в сила на присъда всеки е невинен до доказване на противното. Когато съдия в телевизионен ефир потвърждава умисъл и жестокост преди същинския процес, границата между мярка за неотклонение и предварителна присъда изчезва.

​Подарък за защитата: Подобни публични изявления дават сериозен коз в ръцете на адвокатите да поискат отвод на съдията поради доказана предубеденост. Това може да доведе до процедурни спънки, забавяне на делото и компрометиране на процеса.

​Институциите трябва да са над емоциите

​Истинският граждански мониторинг изисква от нас не просто да се възмущаваме от престъпленията, а да изискваме институционална хигиена и строга процедурна дисциплина. Лесно е магистратът да обере медийните овации в момент на нагнетяване на напрежението, но правосъдието не се раздава в телевизионните студия. То се случва в съдебната зала, стъпвайки на доказателства, процесуални правила и студена логика.

​Като общество трябва да изискваме от магистратите не телевизионни интервюта, а железни мотиви в актовете им. Защото целта не е публичен линч днес, а законосъобразна, справедлива и неотменима присъда утре.

Богомил Атанасов, фейсбук

Bnews.bg