Брижит Бардо, френската актриса и певица, която се превърна в международен секс символ, преди да обърне гръб на филмовата индустрия и да стане активистка за правата на животните, почина на 91-годишна възраст, съобщи в. „Гардиън“.

Бардо стана международно известна с филма „И Бог създаде жената“ от 1956 г., написан и режисиран от тогавашния й съпруг Роже Вадим, и през следващите две десетилетия олицетворяваше идеята за архетипната „секс котка“. В началото на 70-те години обаче тя обяви оттеглянето си от актьорството и стана все по-активна в политиката. Откритата й подкрепа за правата на животните се превърна в подстрекателски коментари за етническите малцинства и открита подкрепа за крайната десница във Франция, което доведе до поредица от присъди за расова омраза, пише вестникът.

Родена през 1934 г. в Париж, Бардо израства в заможно, традиционно католическо семейство, но се отличава като танцьорка и получава разрешение да учи балет, като спечелва престижно място в Conservatoire de Paris. Същевременно намира работа като модел и се появява на корицата на Elle през 1950 г., когато е едва на 15 години. Благодарение на работата си като модел, й предлагат роли във филми; на едно прослушване среща Вадим, за когото се омъжва през 1952 г., след като навършва 18 години. Бардо получава малки роли, но с нарастваща популярност, играе любовницата на Дърк Богард във филма „Доктор на морето“, който е голям хит във Великобритания през 1955 г.

Снимка: Getty images

Но именно филмът на Вадим „И Бог създаде жената“, в който Бардо играе ролята на разкрепостена тийнейджърка в Сен Тропе, утвърждава имиджа ѝ и я превръща в международна икона. Филмът се радва на огромен успех във Франция, както и в чужбина, и изстрелва Бардо на челно място сред френските актьори.

Освен за кинозрителите, Бардо бързо се превърна в вдъхновение за интелектуалци и артисти, не на последно място за младите Джон Ленън и Пол Маккартни, които поискаха от тогавашните си приятелки да изрусят косата си, за да я имитират. Колумнистът Реймон Картие написа дълга статия за „le cas Bardot“ (Случая Бардо) в „Пари Мач“ през 1958 г., а Симон дьо Бовоар публикува известното си есе „Брижит Бардо и синдромът на Лолита“ през 1959 г., в който описва актрисата като най-освободената жена във Франция. През 1969 г. Бардо е избрана за първия реален модел за Мариан, символът на Френската република.

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

В началото на 60-те години Бардо се появява в редица известни френски филми, сред които номинираната за „Оскар“ драма „Истината“ на Анри-Жорж Клузо, „Много лична афера“ на Луи Мал (с Марчело Мастрояни) и „Пренебрежение“ на Жан-Люк Годар.

Бардо развива и паралелна музикална кариера, в рамките на която записва оригиналната версия на песента „Je T“Aime … Moi Non Plus, която Генсбур е написал за нея, докато са имали извънбрачна връзка.

Бардо намира натиска на славата все по-досаден и през 1996 г. казва пред Guardian: „Лудостта, която ме заобикаляше, винаги ми се струваше нереална. Никога не бях наистина подготвена за живота на звезда.“ Тя се оттегля от актьорската кариера през 1973 г., на 39-годишна възраст, след като снима историческата романтична драма „Поучителната и весела история на Колино“. Основният й фокус става активизъм за защита на животните, като се присъединява към протестите срещу лов на тюлени през 1977 г. и създава фондацията „Брижит Бардо“ през 1986 г.

Впоследствие Бардо изпрати протестни писма до световни лидери по въпроси като изтребването на кучета в Румъния, убиването на делфини на Фарьорските острови и клането на котки в Австралия. Тя също така редовно изразяваше откровени мнения по въпроса за религиозното клане на животни. През 2003 г. в книгата си „A Cry in the Silence“ (Вик в тишината) застъпи десните политически възгледи и насочи критиките си към гейовете и лесбийките, учителите и така наречената „ислямизация на френското общество“, което доведе до осъждането ѝ за подбуждане към расова омраза.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Бардо има дълга история на подкрепа за френската партия „Национален фронт“ (която бе преименувана на „Национален сбор“), като казва пред вестник „Гардиън“: „По отношение на ужасяващия приток на имигранти, напълно споделям мнението [на Жан-Мари Ле Пен]“. През 2006 г. в писмо до тогавашния министър на вътрешните работи Никола Саркози тя пише, че мюсюлманското население на Франция „разрушава страната, налагайки своите нрави“.

Снимка: Getty Images

Бардо е била омъжена четири пъти: за Вадим между 1952 и 1957 г., за Жак Шарие между 1959 и 1962 г. (с когото има син, Никола, роден през 1960 г.), за Сакс (1966-1969) и за бившия съветник на Льо Пен Бернар д’Ормал, за когото се омъжва през 1992 г. Тя също така има редица други връзки с известни личности, включително с Жан-Луи Трентинян и Генсбур.

Източник: dir.bg