Уж политически опоненти Прогресивна България на Румен Радев и Продължаваме промяната на Асен Василев може да се окажат идеални бъдещи коалиционни партньори, заради… напълно идентични предизборни програми.
В четвъртък на мащабно събитие в НДК експрезидентът представи основните приоритети на коалицията, с която за пръв път се явява на парламентарни избори, като заложи основно на темата за икономическите нужди на страната и състоянието й.
Проверка на Lupa.bg за сравнение на програмата на Прогресивна България и тази на Промяната, но отпреди 5 години, когато партията на Василев стана първа политическа сила и след това състави кабинета начело с Кирил Петков, обаче показа, че двете формации имат не просто идентични идеи, но и че политически де факто се явяват съюзници. И макар Асен Василев да продължава да твърди, че не се е чувал с Румен Радев от 2022-а, явно бившият президент се е ослушал в неговите манифести и програмни документи. Ето защо:
Концептуалната прилика между двете програми е удивителна, като и икономическите модели залагат на еднакви пунктове – за иновации, за висока добавена стойност, за внедряване на нови технологии, са написани изрично и в двете програми. Въпреки че времевото отстояние между тях е цели 4,5 години, и тогава, и сега двете формации твърдят, че България изостава много от страните от региона и предлагат, естествено, ускорен растеж чрез ударни реформи. Също и двете подкрепят свободния пазар, но искат силен контрол върху монополите, наред с инвестиции в инфраструктура, дигитализация, ударно електронно управление и фокус върху изкуствения интелект.
Критиките спрямо представения от Радевите кандидати за управление на държавата Sigma AI за анализ и корекции на системата на обществените поръчки се сипят от вчера и опитът за модернизиране на публичното говорене чрез следване на пантенденцията за ИИ може да коства немалко електорална подкрепа за бившия държавен глава и проекта му.
Сравнението между двете програми – „Програма за нулева корупция“ на ПП от края на 2021-а и тази на „Прогресивна България“ – показва не просто сходство в идеи, а дълбоко съвпадение на концептуално, структурно и икономическо ниво. А логиката е буквално еднаква: преход от нискодоходен към високопродуктивен икономически модел чрез интеграция в европейските пазари и привличане на инвестиции.
Ролята на държавата също е формулирана по сходен начин – подкрепа за свободния пазар, но с активна намеса срещу монополи, корупция и изкривена конкуренция. Това създава хибриден модел, който комбинира либерална икономика със силен регулаторен елемент.
Най-силното съвпадение обаче се наблюдава при контрола върху публичните средства. И в двете програми се залага почти идентична система: прозрачност, одит, санкции и механизми за предотвратяване на злоупотреби.
В енергетиката и инфраструктурата отново се вижда сходна рамка – баланс между зелен преход и икономическа конкурентоспособност, както и използване на инфраструктурата като двигател на растеж.
Общото усещане е за наличие просто на вариации на един и същ политико-икономически шаблон – ползван от представящи се в публичното пространство за ултра политически опоненти. А анализатори вече задават въпроса – когато идеите са толкова еднакви, изборът не започва ли да изглежда като илюзия?
Снимка: Агнес Методиева
Bairak.bg
