Големият въпрос пред движението е кой държи властта да го закара на избори.

Или се съобразявате с мен, или ще ви препъна за изборите – такова е посланието му към фракцията на Доган

ДПС здравата го закъса. След два месеца отиваме на избори, а движението е затънало в жестока междуособна война. Партийните кадри са се подредили в различни лагери – на председателя Делян Пеевски и на почетния лидер Ахмед Доган, и всички острят ножовете едни срещу други. Да се бяха наговорили,

нямаше да изберат по-неудачно време да враждуват

Не че ДПС не е изпадало в тежки кризи и преди. Само миналото десетилетие партията се е разцепвала на два пъти. Първо през 2011 г. тогавашният зам.-председател Касим Дал – един от любимците на партията, напусна ръководството и впоследствие беше изключен. Дал впоследствие основа собствена партия – НПСД. В края на 2015 г. от ДПС беше изгонен председателят на партията Лютви Местан. Той също набързо изгради партия – ДОСТ (с нескритата и ентусиазирана подкрепа на Турция). През 2017 г. ДОСТ и НПСД се събраха в коалиция.

Вълната на подкрепа за изгонените от Доган бивши лидери на ДПС обаче бързо се стопи. Постепенно Анкара се отказа от враждата с почетния лидер и в началото на това десетилетие движението сякаш се стабилизира. Докато внезапно не се разцепи от желанието на Пеевски да го управлява еднолично.

Сега ДПС изглежда сякаш е затънало в тресавище, от което не може да излезе. Проблемът изобщо не опира до това кого партийните кадри гледат в очите – Пеевски или Доган. Вярно е, че последният е почетен председател – уникална длъжност, описана в партийния устав, която го прави незаменим. Въпросът обаче е

кой държи властта в движението за изборите

Тук нещата са сложни. Уставът допуска партията да се оглавява от един или двама председатели. Когато са двама, както е сега (Делян Пеевски и Джевдет Чакъров), всеки от тях разполага с едни и същи правомощия, които изпълняват „заедно и поотделно“, както е записано. Сред тези правомощия е и утвърждаването на кандидатите за депутати и кметове. Иначе казано, както Пеевски, така и Чакъров могат да одобрят листите с претенденти на ДПС за парламента.

Ако положението беше мирно, това нямаше да бъде проблем. На предните избори на 9 юни т.г. движението също се ръководеше едновременно от Пеевски и Чакъров. Когато партията се регистрира за вота, в решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) беше посочено, че тя се представлява от Чакъров. Това беше вярно тогава, вярно е и сега. Работата е там, че движението се представлява също и от Пеевски, както е посочено в регистъра на политическите партии към Софийски градски съд.

И тук изникват редица въпроси. Кой ще регистрира партията в ЦИК? Кой ще упълномощи представители на ДПС по места, които да регистрират листите в районните избирателни комисии? Пеевски или Чакъров? Или и двамата ще се пробват, пък който първи успее? Ако единият го направи, няма ли другият да оспорва в съда? Няма ли местните партийни организации да потънат в още по-големи разправии от тези, в които са оплетени сега?

Изглежда объркано и е точно така.

Уставът на ДПС не разглежда ситуация, в която може да има разногласие между двамата председатели. Изглежда, когато депесарите са го писали, са смятали, че ако има раздори, намесата на почетния лидер Доган ще ги потуши и ще дисциплинира враждуващите партийци.

Той действително пробва да го направи – поиска оставките на Пеевски и неговото обкръжение. Какво обаче става, когато единият от председателите откаже да слуша гласа на вожда, както стори Пеевски? Ами, тогава настъпва сегашната суматоха. А защо тогава просто Доган и хората му не отстранят Пеевски, както направиха с Дал и Местан? Изглежда се боят, че няма да им стигат силите да наложат на централните ръководни органи на ДПС да го изгонят.

А Пеевски е наясно с това. Защо иначе толкова настояваше за бързи избори? Той не спира да говори за предсрочен вот, откакто пропадна мандатът на ГЕРБ-СДС за правителство, който подкрепяше. Всъщност, това му дава възможност да притисне фракцията на Доган в ъгъла.

За да регистрира ДПС листи с кандидати за вота, трябва

или Пеевски да ги разпише, или поне да не пречи.

А той няма да иска да ги разпише, ако сам не ги е подредил. Случи ли се обратното, всячески ще пречи на регистрацията им – както чрез местните организации, които контролира, така и чрез съда, където може да обжалва. Това потенциално може да създаде страхотен проблем на партията за нейното участие във вота.

Пеевски може да каже на лагера на Доган – или се съобразявате с мен, или ще ви препъна за изборите. На практика той държи в момента ДПС като заложник. Ако не се получи неговото, може да вкара партията в хаос. Така пред Доган стоят два варианта – или да се помири с доскорошния си фаворит, или да напъне сили, да го изгони и така да се изложи на риска от тежък ответен удар. За него нито една от двете възможности не изглежда добра.

Източник: https://www.segabg.com/

Източник: https://dnesnews.bg