Един от най-обичаните и уважавани хора във футбола ни – Димитър Пенев, навърши 80 години.

„Не са малко време“, обобщи наскоро чичо Митко. Славен като играч и още по-славен като треньор, Пената се явява един изключителен експонат в историческото наследство на българския футбол и покорител на световните върхове в САЩ`94.

Но откъде и как започва всичко?

В следващите редове ще ви разкажем за младите години от живота му.

Димитър Пенев се ражда на 10 юли 1945 г. в Мировяне, но попът го записал в църковната книга два дни по-късно. Така е било в онези години – лятно време върви жътвата и другата полска работа, та тогава отчето намерил време да регистрира раждането на Димитър Душков Пенев.

На 12 км. от центъра на София, Мировяне се явява от най-бедните села в околията. Едни копаят на къра, други са работници и занаятчии в столицата.

Бащата бай Душко Лучев се трепе на полето в годините на „лошия хляб“, когато насъщният се пече с жито, примесено със слама. Жени се за съпругата си Люба, от която се раждат по-големият брат Младен и по-малкият Димитър. Последният е кръстен на бащата на майка си бай Мито. А фамилията идва от другия му дядо Пено, загинал нелепо през 1943 г. Намушкал го с рогата собственият му бик. Георги, братът на бай Душко, пък умира пак по онова време след футболен мач, където е пазил вратата на „Победа“ (Мировяне). Пил студена вода, пресякло го и си заминал само на 21 години…

Когато Димитър Пенев се ражда, баща му тъкмо се е върнал от фронта, където няколко месеца воюва срещу хитлеристите в състава на Първа българска армия. Преди това бай Душко е имал сблъсък с германците и на футболното поле. Това става през 1942 г., когато в Мировяне са разквартирувани войски на Третия райх.

Защо да не организират един мач с шопите от Мировяне? Жилавите селяни излизат на терена кой по галоши, кой по цървули, кой с потник, кой само по гащи… На крилото Душко Лучев играе бос, но и така забива първия гол във вратата на фашистите. А „Победа” стига до бляскава победа с 2:0. Повече от пет десетилетия по-късно синът му Димитър ще разкаже играта на германците.

В книгата си „Моят живот и футболът“ Димитър Пенев пресмята, че родът им наброява поне 40 спортисти. Освен Пената и брат му Младен, които стават известни футболисти, много популярен впоследствие е и братовчедът Димитър Захариев, прочут състезател и треньор на националния отбор по волейбол.

В детството на Димитър Пенев се случва така, че някои от мачовете в „А“ група се играят и в Мировяне. На селското игрище гастролират ЦДНА, „Левски“, „Локомотив” (Сф), „Славия…

Кумири на малкия Митко стават тогавашните футболни звезди от военния отбор като Манол Манолов-Симолията, Стефан Божков, Никола Ковачев, Кирил Ракаров и разбира се, най-известният български футболист в света за онова време Иван Колев.

За футбола го открива специалистът по млади и обещаващи таланти Тодор Конов Бакиш, бивш футболист на столичния „Шипка“ и пръв треньор на юношеския национален отбор на България. Гледал го как рита с останалите момчурляци на селската ливада в Мировяне.

Веднага го записва в юношеския отбор на „Локомотив” (Сф). За да ходят на тренировки, с брат му Младен трамбоват часове наред от Мировяне до София. Силата на здравеняка Митко е основно в отбрана – да отнеме топката от онези отсреща и да я подаде точно и напред.

Оценили способностите му, треньорите Любомир Ангелов – Старото и Стоян Петров го привличат в националния юношески отбор на България за европейските първенства през 1962 и 1963 г. В първия случай в Румъния двамата с бъдещия му съотборник в ЦСКА Паро Никодимов хващат окото на прочутия югославски треньор Милян Милянич. Година по-късно именно мировянчето опича класирането ни на финалите в Англия. В решителния квалификационен мач с Югославия в Пазарджик треньорът Стоян Петров му връчва фланелката с № 11 и указания, че този път иска от него да играе и в нападение. Пред препълнения стадион Бенковски” в Пазарджик именно Пената носи победата с 1:0 след гол с глава, което ще стане и един от „специалитетите му“, когато играта на останалите в атака не върви. Не им провървява обаче на него и останалите българчета на европейското в Англия през 1963 г. Там без нито една загуба отпадат в полуфиналите срещу Северна Ирландия след равенство 3:3 и злощастен жребий с монета. А Димитър Пенев си заминава за България не само с отбелязания гол при равенството 1:1 със силния тим на Унгария, но и с въпросната монета от жребия. По-късно е разправял в ресторанта на „Армията“, че именно тази паричка пази и до днес, за да му носи прословутия късмет.

Още тогава, ненавършил 18 години, Димитър Пенев дава се разбере, че държи на взаимното уважение. За 20 дни на европейското в Англия им дават само по пет английски лири джобна пара. Той и трима от останалите авторитетни играчи поставят въпроса пред ръководството. Понеже не било по комсомолски, наказват него, Никодимов, Атанас Пецовски и Янко Кирилов.

Заради санкцията известно време злополучният комсомолец Митко само тренира, макар и с мъжете на „Локомотив“, където съставът се предвожда от великите Никола Котков и Спиро Дебърски. Идва обаче мачът с шампионите от „Спартак“ (Пд), а цялата защита е изпоконтузена. Кой да пази пловдивския бомбардировач Тодор Диев? Нелеката задача се пада на младия и зелен Димитър Пенев, който се справя отлично. А на следващата 1964 г. вече е основен играч в състава на железничарите, спечелил шампионската титла.

През лятото на същата година треньорът на ЦСКА Манол Манолов – Симолията идва да го пазари в Мировяне. На чашка ракия с родителите му бай Душко и леля Люба предлага да го вземат при тях, за да му мине леко казармата. „Разговорихме се с майка ти и баща ти, ама те държат в крайна сметка ти да решиш..”, нашепва полковник Манолов. След преминаването му на „Армията” става голям скандал между военните, БДЖ и ЖП управлението, към който се числи „Локомотив“.

Гневни машинисти и стрелочници надават рев, че си искат Пената обратно. Въпросът стига до кабинета на партийното величие Пенчо Кубадински. Удрят го на чест и достойнство. Подкован какво да говори, Димитър Пенев казва, че не бяга, а просто му е дошло времето да ходи войник. Накрая другарят Кубадински кандисва. „Няма да го упрекваме. Нека му пожелаем здраве и успех в новия отбор. Той няма да играе само за ЦСКА, а и за родината“, отсича червеният велможа, прозрял много точно бъдещето на младежа.

Ето така Димитър Пенев поема по пътя на футболната слава, на титлите и купите с ЦСКА, на великото американско лято в САЩ`94. Изправял се е в тежки битки срещу най-елитните футболисти на света – Пеле, Гаринча, Еузебио, Бекенбауер, Герд Мюлер, Джани Ривера, Джачинто Факети, Боби Мур, Боби Чарлтън, Йохан Кройф. Побеждавал е от скамейката световни сили като Германия, Аржентина, Италия, Франция… Днес, на достолепните 80 години, той се гордее, че е постигнал страшно много като футболист и треньор. Но никога не забравя да каже, че всичко е почнало там, на селската ливада в Мировяне.

Източник: Уикенд

Kliuki.bg