Транссексуалната Петра Христова отказа да упражни правото си на глас вчера! Причината е дълбоко разочарование от политическата ситуация в страната и липсата на реална перспектива за промяна.

„Не, не отидох! За какво да ходя? Толкова съм разочарована. Даже не знам кои са се явили на избори!“

Това заяви пред „България Днес“ 27-годишната горнооряховчанка във вчерашния предизборен ден. По думите ѝ политическите процеси от последните години не са довели до очаквания резултат, а са задълбочили усещането за безизходица, затова и тази година Петра не отива да гласува.

„Сваляха правителства, имаше протести, появиха се нови лица и какво? Нищо не се случва. Ето сега въведоха и еврото и нещата станаха още по-лоши“, коментира Христова, подчертавайки, че не вижда смисъл да участва в изборен процес, който според нея не променя нищо съществено.

Едно от най-големите разочарования на Петра е това, че България отказва да смени пола ѝ по документи. Както сме ви разказвали в предишни броеве, Петра се превърна в първата транссексуална българка, успяла да осъди страната ни в Страсбург за това.

Тя е и първата, извървяла целия биологичен цикъл на трансформацията от мъж към жена, след като гръцки лекари премахват мъжките ѝ полови органи и ѝ поставят гърди.

От 2018 г. горнооряховчанката води битка за смяна на пола си, но в личната ѝ карта още е вписана като Петър Христов. През 2014 година завежда ново дело в Страсбург, като все още чака резултати от него. Процесът се оказва бавен, изтощителен и изпълнен с несигурност. В момента делото е в етап на размяна на становища, като по думите ѝ до лятото не се очаква развитие.

„Казаха ми най-учтиво, че тази година няма да стане. Щяло да има развитие, но няма да е скоро“, споделя Христова.

Въпреки това Петра не се отказва и обмисля допълнителни действия, включително искове за обезщетение. Според нея липсата на ясни процедури и последователна съдебна практика поставя хора като нея в правен вакуум.

Въпреки всички перипетии горнооряховчанката е категорична в едно – че няма да се откаже от битката си и ще продължи да търси правата си. Въпреки това, докато институциите се бавят, доверието на Петра в системата остава на нулата и именно това я отказва да застане пред урните.

Може би ако някоя партия обещае да реши проблемите ѝ, Петра ще гласува за нея.