– Рени, как отпразнувахте рождения си ден?

– По принцип не обичам рождените си дни и не им обръщам особено внимание. Обикновено не ги посрещам с пищни тържества и сред много хора, а само с моето семейство. По-различното тази година е, че го празнувах в тв ефира, където бях коментатор през цялата седмица. Почерпих екипа, а вечерта се събрах с най-близките ми хора.

– Какво ви дадоха годините и какво ви отнеха?

– Аз съм благодарна за всичко, което ми се е случило, защото всеки човек идва на тази земя с определена мисия. Позитивните моменти ни радват, а негативните ни правят по-силни, така че всеки трябва да извърви своя път. Аз се радвам, че успях да изградя успешна кариера и че създадох семейство. Да, имало е много безсънни нощи и далеч от най-близките ми хора, но в крайна сметка работата ми е свързана с това да пътувам и пея както в България, така и в чужбина.

– Имате ли си навик около рождения ден да правите равносметки?

– Правя си равносметки непрекъснато, но определено около рождената ми дата е много по-всеобхватно. Важно е, когато човек превърти лентата назад за последната една година, да е доволен от себе си и от нещата, които са му се случили. Изпратих една много успешна година от своя живот.

– Коя е най-голямата промяна в Рени като жена през последните години?

– Ако говорим за чисто емоционална промяна, мога да кажа, че съм една идея по-прагматична и по-премерена в действията си. В по-ранните си години бях доста своенравна и бях свикнала да вземам решения, без да мисля за последиците от тях. Ако говорим за визуална промяна, това определено е цветът на косата ми, тъй като от 3-4 години съм с доста по-тъмна коса от обичайното. Първоначално ми беше малко странно да се възприема като брюнетка, но в момента се харесвам повече от всякога.

– Днес от какво се вълнувате повече – от успехите или от спокойствието?

– Смея да твърдя, че и двете неща са важни за мен, но е от изключително значение да се поддържа балансът между тях. Аз съм от хората, които са отдадени на работата, но в същото време се опитвам да намирам време и за презареждаща почивка. Не съм привърженик нито на едната крайност, нито на другата.

– Изглеждате впечатляващо – каква е тайната да поддържате толкова добра форма и излъчване?

– Много благодаря за комплимента. Не мисля, че има някаква конкретна тайна – по-скоро човек сам избира как да живее и как да се вписва сред останалите хора. Откакто се помня, съм била винаги естествена и добронамерена. За цялостното ми излъчване голяма роля имат усмивката и трапчинките ми. Що се отнася до физическата ми форма, мога да кажа, че се старая да балансирам храната в менюто си, както и да правя дълги разходки сред природата.

– Суетна ли сте всъщност?

– Не мога да кажа, че съм от най-суетните хора. Когато имам концертни и сценични изяви, държа да съм в целия си блясък, защото хората го очакват от мен. В ежедневието си съм с лек грим и предпочитам спортно облекло.

– Има ли ритуали, без които не минава денят ви?

– Да, разбира се. Сутрин обичам да пия чаша кафе с овесено мляко, както и да си позволя нещо сладко. Смятам, че това е най-добрият старт на деня ми.

– Какво е най-важното за една жена – перфектният външен вид или вътрешният баланс?

– Според мен и двете неща са важни. Една жена трябва да се поддържа и да изглежда добре, но в същото време да впечатлява с човешките си качества и интелект. Към днешна дата много от жените обаче смятат, че перфектният външен вид е от решаващо значение и съответно всяка втора прибягва до корекции. Но каква полза да си една „красива опаковка“, когато съдържанието в нея липсва?!

– Имало ли е период, в който сте се чувствали несигурни във външния си вид?

– Много пъти ми се е случвало, макар че винаги получавам комплименти от хората – както по време на участия, така и когато случайно ме видят някъде. Най-несигурна се чувствах през 2024 г., защото тогава имах тежък хормонален дисбаланс – бях непрекъснато подута и не се харесвах изобщо. Слава Богу, нещата се стабилизираха и в момента се чувствам прекрасно.

– Какво правите, когато искате просто да изключите от напрежението и сцената?

– Всеки намира своя начин спрямо усещането си. Аз лично обичам да гледам филми и да ходя на театър в подобни моменти. Когато съм вече напрегната до краен предел, тогава просто се отдавам на заслужена почивка в приятна компания.

– Умеете ли да си почивате истински?

– Не бих казала, че е така. Малко трудно се абстрахирам от всичко и съзнанието ми постоянно е ангажирано с нещо. От друга страна си казвам, че щом продължавам да работя с желание и да се грижа за семейството си, явно все пак почивката, която си давам, ми е била достатъчна.

– Как изглежда един ваш идеален ден далеч от музиката?

– Един такъв мой ден преминава на тихо и спокойно място с изглед към морето. Обичам времето да е слънчево, защото това влияе положително на настроението ми. Не на последно място е важна и приятната компания на весели и забавни хора.

– Имате ли хоби, за което малко хора подозират?

– Не мога да кажа, че имам някакво хоби. Сещам се, че когато бях дете, хобито ми беше да колекционирам салфетки, както и цигарени кутии, макар че никога не съм пушила. Такава мания ме беше обхванала, че дори разменях със съучениците си в междучасията.

– Какво най-често ви зарежда – пътувания, море, тишина, семейство?

– Напоследък не ми остава много време за лични пътувания, но по принцип смяната на обстановката ми действа най-презареждащо. Естествено обичам да е някоя морска дестинация, но в никакъв случай място, което е шумно и пълно с хора.

– Има ли нещо, което все още мечтаете да направите само за себе си?

– Аз съм такъв човек, че никога не мисля само за себе си, което донякъде е минус на характера ми. Волно или неволно, всичко, което правя, е с мисъл преди всичко за най-близките ми хора.

– Как се променихте като майка през годините?

– Мисля, че станах по-либерална като майка и отделям повече внимание на разговори, в които да обяснявам защо нещо е редно или нередно. С големия ми син Борис бях по-настъпателна в действията си за негово добро, докато на малкия ми син Аспарух давам повече свобода, макар че косвено се старая да го насочвам в правилната посока.

– Какви са отношенията ви днес с децата – повече приятелски или все още строга мама?

– По-скоро са приятелски. Понякога ми казват, че съм малко по-драматична, отколкото трябва. Така или иначе в мое лице те имат не само родител, но и приятел. Това е причината да ми споделят много лични неща, както и аз на тях.

– Какво обичате да правите заедно? Има ли ваши специални ритуали?

– Когато бяха по-малки, много обичахме да пътуваме заедно и да се забавляваме. Към днешна дата ми доставя голямо удоволствие да ходя на състезания на малкия ми син, който тренира кану-каяк. Друго нещо, за което се сещам, е, че обичам да му приготвям ястията собственоръчно, защото той спазва специален хранителен режим.

– Какво най-много искате децата ви да са взели от вас като човек?

– Преди всичко ми се иска да бъдат целеустремени и да бъдат добри хора с чисти сърца. Аз съм такава и на това възпитавам и тях. И двамата ми синове са много състрадателни, което е друга черта от моя характер, която са взели.

– Музиката остава ли най-голямата любов в живота ви?

– Може би е точно така. Преди да стана популярна певица в България, имах сериозна връзка с кипърец, който ми постави условие, че за да бъдем заедно, трябва да спра да се занимавам с музика. Това естествено беше достатъчно, за да взема решение да се разделим. Друг момент, за който се сещам, е връщането ми от Израел със синовете ми. Смятам, че именно любовта към музиката ме накара да взема това решение, за което не съжалявам и до днес.

– Какво ви дава сцената и има ли моменти, в които ви тежи?

– Сцената ме кара да се чувствам истински щастлива. Когато изляза да пея пред публика, аз забравям за всички свои проблеми. Обичам да радвам хората и да виждам как се забавляват. Единственото нещо, което ме натъжава малко, е моментът, когато се прибера вкъщи, защото нямам човек до себе си.

– Върху какви нови проекти работите в момента?

– През последните 6 месеца успях да реализирам 3 нови музикални проекта – фолклорната песен „Двама сина“, чувствената балада „Спомени“ и динамичната песен „Тегля ти черта“. Те се приемат страхотно от публиката, така че не смятам да бързам с издаването на нова песен в летните месеци. До края на годината планирам да издам поне още една песен, но все още нещата са в зародиш.

– Коя песен публиката ви кара да пеете най-често?

– Сред най-желаните песни по концерти и участия са „Като птица съм свободна”, „Влюбих се опасно”, „И за теб ли е така”, „Плакала съм нощем дълго” и „Водопад от любов”. От по-новите ми песни хората ме карат да пея най-често „Белези от рани”, „Двама сина” и „Газели и хиени”.

– Има ли песен от репертоара ви, която описва най-добре самата вас?

– Най-добре ме описва песента „Водопад от любов”, защото съм свободолюбива, позитивна и раздаваща любов.

– Коя песен и до днес ви носи най-силна емоция, когато я изпълнявате?

– Това е една балада, която издадох през 2001 г. – „Аз съм в плен на тази мъка”. Тази песен винаги ме натъжава много и затова избягвам да я пея по време на сценични изяви, макар че е сред най-добрите песни от моя репертоар.

– Как се промени попфолк сцената според вас?

– За съжаление този жанр коренно се промени и вече не мога дори да кажа, че днешната музика е попфолк. Песните са прекалено еднотипни, защото всеки се стреми да прави трендови музикални проекти и нищо повече. Освен това непрекъснато се появяват нови и нови имена, които разчитат сякаш повече на голотата си, отколкото на пеене.

– Ако сега започвахте кариерата си отначало, бихте ли променили нещо?

– Да! Смятам, че не бих оставила кариерата си в Сърбия, както и не бих направила тази 4-годишна пауза със заминаването си за Израел. Това са вероятно двете ми най-големи грешки в професионален план.

Интервю за в. „Телеграф“.