Независими ли са българските медии?

Забелязали ли сте как изведнъж медиите започнаха да препечатват всяка дума и пост на Калин Стоянов от ‘Ново начало’?
Защо точно неговите позиции се отразяват толкова усилено, а не на други политици, като например Йордан Иванов ДСБ?
Например, Йордан наскоро заяви:
„Независимо кой е министър на регионалното развитие и коя политическа сила е на власт, недопустимо е съдбата на общините да зависи от волята на един човек. Не може без ясни и обективни критерии той сам да решава на кои общини да се отпуснат средства и на кои не.“
Тази важна позиция почти не беше отразена в медиите.

Докато Калин Стоянов се използва като удобен медиен образ, който да прокарва партийни и лични интереси с акцент върху опонентите, истинските проблеми и по-системни критики — като тези на Йордан Иванов — остават почти незабелязани.
Какво означава това?
Медиите обслужват интереси, а не каузи. Лицата и темите, които отразяват, не се избират според важността или обективността, а според чии интереси защитават. Това прави медийния пейзаж в България далеч от независим.
Когато трябва да се прикрие един политик – той изчезва от екрана. Когато трябва да бъде излъчено друго лице – започва медиен тур.
Именно в този контекст се появява и новата роля на Калин Стоянов.
Според информации и анализи, (разследване на bnews от миналата седмица, бел.ред.) Делян Пеевски — вече санкциониран по закона ‘Магнитски’ — вероятно ще се оттегли от лидерския пост в ‘Новото начало’, за да предпази ДПС от по-сериозни санкции.
Очаква се той да постави Калин Стоянов за формален лидер, за да се създаде впечатление за ново ръководство, а не да стои директно санкционираното лице начело на партията.
Това изглежда като опит за параван — реалният контрол вероятно остава у Пеевски, но официално ДПС се дистанцира от него, за да избегне санкциите, които могат да ударят по финансирането и да застрашат партията.

Това не е просто политическа стратегия — това е показател за дълбока криза в политическата система и медиите у нас.
Медиите не отразяват свободно и обективно, а изпълняват поръчки.
И докато истинските проблеми и алтернативни гласове остават в сянка, на преден план се налагат удобни фигури, чиито послания обслужват определени интереси.
Така България получава не ново начало, а поредния фарс, който ни се пробутва като „промяна“.

Ралица Таслакова