– Advertisement –

Не прекалявайте с поражението на Орбан, зове Политико!

Победата на Мадяр не е отхвърляне на националния консерватизъм – и е далеч от либерална победа.

Германският канцлер Фридрих Мерц се раздвижи, след като унгарският лидер Петер Мадяр зашеметяващо разгроми действащия премиер Виктор Орбан на парламентарните избори в страната в неделя.
„Това е „добър ден“, каза той пред репортери, и „много ясен сигнал срещу десния популизъм“.
Но прав ли е Мерц да вижда зашеметяващата победа на Мадяр като отхвърляне на националния консерватизъм и отблъскване на глобалното крайнодясно движение? Не съвсем.

Докато центристките политици в Европа ликуват от провала на своя „черен звяр“ и много партии, свързани с Орбан, се притесняват, че президентът на САЩ Доналд Тръмп сега е токсичен за амбициите им, всички те рискуват да прекаляват с резултата от унгарските избори, който далеч не е победа за левия либерализъм.
Това беше надпревара, водена около основните въпроси на икономиката и корупцията, като самият Мадяр отдаде победата си на „добър вид популизъм“ на пресконференция в понеделник. И резултатът ще бъде нов унгарски парламент, който е изцяло десен, националистически и суверенистичен.
За MAGA победата на Мадяр, разбира се, все още беше шок за системата. По времето, когато Мерц произнесе обръщението си в понеделник, във Вашингтон все още цареше зловеща тишина заради падането на най-силния идеологически европейски съюзник на движението – наричан с обич „Тръмп преди Тръмп“. И докато лидери в цяла Европа, включително италианският премиер Джорджия Мелони, поздравяваха Мадяр, президентът на САЩ запази самообладание.
Мълчанието говори много, вероятно предполагайки, че Вашингтон също е гледал на победата на Мадяр като на предвещание за неблагоприятна тенденция за популистите. Обикновено Тръмп не може да се въздържи да не сподели със света всяка своя мисъл. Не е така в този случай – и нищо чудно.
Тръмп и MAGA инвестираха много в Унгария, за да се опитат да наклонят везните в полза на Орбан, с радост нарушавайки табуто за намеса в изборите на друга държава.
Американският президент подкрепи своята идеологическа унгарска сродна душа шест пъти, включително миналия петък, два дни преди вота. И обеща на унгарците, че САЩ са готови да подкрепят страната им с „пълна икономическа мощ“, ако гласуват за Орбан. „Развълнувани сме да инвестираме в бъдещия просперитет, който ще бъде генериран от продължаващото лидерство на Орбан!“, заяви Тръмп в своята платформа Truth Social.

Това беше последното издигане на MAGA за унгарския лидер, след двудневното пътуване на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс до Будапеща, за да се подготви за премиера. Изпращането на Ванс от Вашингтон – и държавния секретар на САЩ Марко Рубио преди него – показа колко сериозно е отношението на администрацията към унгарските избори.
„За MAGA двата най-важни избора тази година са тези в Унгария и междинните избори в Съединените щати“, каза Тимъти Аш от британския Chatham House пред POLITICO по време на предизборната кампания.
И все пак, въпреки всички увещания, заплахи и мрачни предупреждения – повтарящи собственото послание на Орбан, че без него както Брюксел, така и украинският президент Володимир Зеленски ще въвлекат Унгария във войната, бушуваща от другата страна на границата – унгарците не повярваха.

И все пак, това не е опустошителният удар за крайната десница, за който се представя.
Политиците и журналистите често бързат да обявят едни или други избори за начало на широка и трайна транснационална политическа тенденция. Понякога това е вярно и едни избори – особено такива, които показват такава драматична промяна – наистина могат да бъдат определящи за тенденциите. Но по-често изборите не се придържат стриктно към международните тенденции, а отразяват местните политически и икономически обстоятелства или просто са естественото, ограничено люлеене на махалото.
Последното, може би, е обяснението за убедителната победа на британската Лейбъристка партия през 2024 г. – която дойде въпреки спечелването на по-малко гласове, отколкото по време на изборния им поразия през 2019 г. – след като бяха в опозиция в продължение на 14 години. Това беше по-скоро отхвърляне на консерваторите, отколкото на консерватизъм; доказателство за дивата непопулярност на Консервативната партия (те загубиха 7 милиона гласа в сравнение с 2019 г.), тъй като самата партия призна, че е пропиляла времето си на власт.

Без съмнение победата на Мадяр ще се възприема като символичен удар върху популизма, вероятно дори повече благодарение на масовите усилия на крайната десница в световен мащаб да подкрепи Орбан в труден момент, а Вашингтон все по-решителен да увеличи подкрепата за политически играчи със сходно мислене в цяла Европа.

Преди резултатите от изборите някои от популисткото движение – като съюзника на Орбан Франк Фуреди, който ръководи базирания в Брюксел мозъчен тръст „Матиас Корвинус Колегиум“ – вече бяха готови да признаят, че поражението на премиера със сигурност би било лоша новина. „Това би се възприемало като идеологически или интелектуален удар, ако той загуби“, каза Фуреди пред POLITICO.
„Трябва да помним, че Орбан играе непропорционално влиятелна роля по отношение на възгледите на много от тези партии и техните лидери, които имат силна привързаност към него“, каза той. „Мисля, че поражението би имало въздействие поне в краткосрочен план, по отношение на влиянието върху политическата динамика в целия континент.“
Това е нещо, което победата на Маджар със сигурност може да направи: Тя оставя словашкия премиер Роберт Фицо изолиран в Европейския съвет. Вероятно ще деморализира други евроскептични популисти и, както отбеляза Фуреди, това е удар върху престижа на крайнодесните движения по целия свят. Вероятно ще насърчи и европейските популистки лидери да се дистанцират от MAGA – нещо, което се случва с бързи темпове от миналата пролет, в отговор на икономическото балансиране на американския президент на ръба на кризата и агресивната реч на Ванс на Мюнхенската конференция по сигурност.

Оттогава неодобрението към Тръмп се увеличи сред европейските популистки настроени избиратели – предупреждение към десните популистки партии, които се опитват да привлекат по-широка подкрепа, че сближаването с Тръмп крие своите рискове. Одобрението от американската администрация далеч не е гаранция за победа и може да се превърне в целувка на смъртта.

Но що се отнася до унгарския вот, резултатът не е толкова въпрос на идеология, колкото на работни места, стагнираща икономика, влошаващи се обществени услуги и гняв от корупцията.

Както отбеляза Маджар, който самият той е консервативно настроен скептично настроен към Украйна и е малко вероятно да се откаже от миграционната политика на Орбан, в предаването X: Унгарската история „не се пише във Вашингтон, Москва или Брюксел“. А в Унгария избирателите станаха неспокойни. Те бяха все по-уморени от Орбан и управляващата му партия Фидес след 16 години политическо господство.
Всъщност истинският урок тук за всеки национален консервативен и популистки лидер, или за всеки действащ лидер, е следният: Ако не успеете да постигнете резултати по въпросите, свързани с бюджета, рискувате поражение.
Или по думите на самия Маджар: „Трябва да останете с народа.“

Как Орбан загуби унгарските избори, обяснено от брюкселския флагман Политико.

В продължение на две години унгарският лидер наблюдаваше как подкрепата му намалява.

Виктор Орбан вероятно е знаел какво предстои.
Когато вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс застана до него миналата седмица и предсказа, че унгарският премиер ще спечели преизбирането си в неделя, Орбан леко махна с ръка, сякаш казваше: „Не съм толкова сигурен.“
Откакто неговият претендент Петер Маджар се появи на сцената в началото на 2024 г., унгарският лидер наблюдаваше как подкрепата му намалява, оставяйки го далеч назад в социологическите проучвания, докато избирателите се готвеха да гласуват на 12 април. Междувременно опозицията се обедини зад Маджар с една-единствена цел: да свали Орбан и управляващата му партия Фидес.

Ето как унгарският премиер загуби контрол след 16 години на власт.
Орбан загуби доверието на обществеността
Упадъкът на Орбан започна през 2024 г., след като правителството помилва бившия заместник-директор на дом за деца, осъден за прикриване на сексуално насилие над деца.
Последвалият скандал подтикна Мадяр – тогава държавен служител на средно ниво и член на Фидес – да организира публичен бунт срещу премиера, извеждайки хиляди протестиращи на улицата. Медийната му атака включваше публикуването на аудиозапис на съпругата му Юдит Варга, която току-що беше принудена да напусне поста министър на правосъдието, описващ предполагаема намеса на правителството в случая.
Обвиненията разбиха имиджа на Фидес като защитник на децата. Това предизвика „морална криза на морализиращо правителство“, каза Петер Креко, директор в независимата политическа консултантска компания Political Capital. „Оттогава можем почти да усетим, че каквото и да прави правителството, каквото и да казва правителството, то резонира по-малко с обществеността.“
Орбан загуби позицията си
Мадяр използва скандала с помилването през 2024 г. като трамплин за изборите за Европейски парламент през същата година. След няколко протеста, той започна национално турне, посещавайки села, градове и малки градове в Унгария, за да пробие контрола, който Фидес се ползва с голяма част от медиите в страната, и спечели седем от 21 места в Европейския парламент.
Тази година, след като Маджар започна поредното си турне, Орбан започна едно свое собствено, първата си серия от публични митинги след години на организиране на строго контролирани събития при закрити врати. Той не само не успя да мобилизира толкова хора, колкото Маджар, но и често беше конфронтиран от протестиращи.

През март Орбан се нахвърли върху освиркваща тълпа, обвинявайки я, че иска „приятелско на Украйна правителство“ и се стреми да даде унгарски пари на Киев.
Клипът с виковете на премиера стана вирусен. Това беше моментът, „виждайки стотици хора да го освиркват на сцената“, когато Орбан вероятно за първи път осъзна, че подкрепата му далеч не е всеобща, каза Виктория Сердулт, опитен репортер в HVG, която отразява унгарската политика повече от две десетилетия. „Той не можа да намери правилния начин да се справи с това.“
Орбан загуби във външната политика
Орбан постави външната политика в центъра на кампанията си. Той обвини Киев, че планира да постави Унгария като марионетка и че саботира икономиката, като отрязва Унгария от руски петрол. Той твърди, че Унгария ще изпрати унгарци да се бият в Украйна и остро критикува ЕС за това, че се стреми да харчи унгарските данъчни долари в подкрепа на Киев.

Това го остави отворен за обрат в наратива, тъй като се появиха съобщения за руска намеса в кампанията, наред с разкритията, че външният министър Петер Сиярто е споделял вътрешни дискусии в ЕС с московския си колега Сергей Лавров.
За Орбан, който започна политическата си кариера, настоявайки за напускане на съветската армия през 1989 г., промяната беше тежък удар. Фразата „Руснаците се прибират“ бързо се разпространи като антиорбановски лозунг.
Орбан загуби в икономиката
С наближаването на гласуването икономическото неразположение на страната се превърна в централен въпрос на изборите. В продължение на години растежът беше в застой, докато инфлацията се повиши, а реалните заплати се понижиха. Кризата с разходите за живот, съчетана с хроничния недостиг на инвестиции в образованието и здравеопазването, остави у мнозина усещането, че правителството на Орбан е спряло да постига резултати.

– Advertisement –

Bnews.bg