Седмите парламентарни избори в България в рамките на 3 години и половина чукат на вратата. Ситуацията е тревожна – парламентарната демокрация в България е в тежка криза, която няма паралел в други държави. Икономиката е стабилна, няма някакви преки заплахи за сигурността на страната, безработица на практика няма и доходите плавно нарастват. Въпреки това политическите партии не могат и не могат да излъчат редовно правителство.

Разделението е по две оси

Едно често използвано от тях извинение е, че парламентът е фрагментиран и има сериозна поляризация по две оси. Първата ос е антикорупционна и тя разделя политическите партии на два лагера. От едната страна са ПП-ДБ, които смятат, че антикорупционните мерки трябва да са приоритет, тъй като са убедени, че в ГЕРБ и ДПС има лидери с тежък корупционен багаж. Аргументът е, че трябва да се променят законите, антикорупционните институции и органите на съдебната власт, за да могат те да „изчистят“ и политическата система.

Другият лагер е на ГЕРБ и ДПС, които пък се стремят да „избелят“ имиджа си и репутацията на своите лидери чрез най-разнообразни операции. През последните три и половина години това се превърна в тяхна свръх задача.

Останалите партии се присъединяват към единия или другия лагер, като има и такива като ИТН, които в началото декларираха принадлежност към „антикорупционния“, но с действията си станаха много удобни за „анти-антикорупционния“.

Другата ос на разделение е геополитическа и войната в Украйна е нейният лакмусов тест. Проевропейските партии – ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ и донякъде ИТН – следват линията на НАТО и ЕС и подкрепят предоставянето на военна помощ за Украйна. Останалите, имащи симпатиите и на президента Радев, са по-скоро на руските позиции по тези въпроси. Добре, че Доналд Тръмп се развихри в САЩ, за да могат нашите пишман-европейци да кажат, че и в западния лагер има политици на тяхното мнение. Допълнителни разделителни геополитически линии касаят членството в НАТО, ЕС и еврозоната – тук у нас също има достатъчно скептици по всяка една от тези теми.

Мнозинство има, но то не иска да произведе правителство

Големият парадокс е, че ако тези разделителни линии и поляризацията по тях бяха решаващи, в настоящия парламент вече трябваше да има правителство. Разделителните линии не предполагат парламентарна криза, защото в настоящото НС има ясно изразено мнозинство, което е:

„Анти-антикорупционно“, което включва ГЕРБ, ДПС (във всичките му разновидности), ИТН, „Величие“, части от БСП и т.н. Гласовете на тази група са повече от достатъчни за формирането на сравнително трайно мнозинство. И „проевропейско“ – ГЕРБ, ДПС и в някаква степен ИТН, „Величие“ и т.н.

ПП-ДБ не могат да влязат в това мнозинство, защото те – макар да са проевропейска формация, се обявяват като „антикорупционна“, а не „анти-антикорупционна“. Ако го направят и подкрепят нова „сглобка“, те ще понесат още един наказателен вот от своите избиратели. Нещо повече, в предходния парламент и в правителството „Денков“ те имаха почти равна тежест на ГЕРБ и можеха да претендират, че ограничават влиянието на Борисовата партия в управлението. В 50-ото Народна събрание ПП-ДБ има само 39 депутати и ако се присъедини към „анти-антикорупционното“ мнозинство няма да има особена тежест в него: просто ще му даде някаква легитимация.

Затова и ПП-ДБ опита нестандартния ход с декларация за антикорупционни реформи, които да се приемат в рамките на два-три месеца. Тези реформи бяха мислени като тест за готовността на ГЕРБ и ДПС да се самоограничат, като създадат условия за независима съдебна власт и регулатори. Общо взето предвидимо беше, че такава готовност няма и затова вторият мандат на ПП-ДБ се провали.

По-интересният въпрос е обаче защо съществуващото „проевропейско“ и „анти-антикорупционно“ мнозинство не иска да управлява, въпреки че има парламентарни гласове и условия за това. Нещо повече, ДПС дори се раздели на формати „Доган“ и „Пеевски“ по този въпрос и хората на Доган бойкотираха съставянето на мнозинство и правителството „Желязков“ на малцинството. „Анти-антикорупционното“ и „проевропейско“ мнозинство ще има още един шанс да състави правителство с третия мандат. Но никой не е особен оптимист за него и изборите са почти сигурни.

Какъв е планът на ГЕРБ и ДПС?

Не е съвсем ясно какъв е планът на ГЕРБ и ДПС за управление след едни нови избори, но все пак може да се каже, че те се надяват на следното:

• Многократно беше заявявано от Борисов, че ГЕРБ и ДПС могат да управляват заедно само ако са подкрепени и от ПП-ДБ. Но всъщност явно ГЕРБ и ДПС не искат да управляват с ПП-ДБ, защото кампаниите им са насочени изцяло срещу тази формация;
• ГЕРБ и ДПС може да управляват заедно, ако ПП-ДБ се маргинализира и има малка група в следващия парламент. Всъщност, новият план явно е да се свие ПП-ДБ до минимум, за да станат ГЕРБ и ДПС абсолютно неизбежни като „спасители“ на европейския път на България;
• Този план е много рискован обаче, защото ДПС се разпадна, а ГЕРБ е също в низходяща тенденция. Ако не могат да разчитат на солидна подкрепа от ПП-ДБ, тогава ГЕРБ ще трябва да включат и други партии – ИТН, БСП или някакво друго „Величие“. Такова правителство ще е много слабо и уязвимо за критики от всички посоки;
• Надеждата на Борисов и Пеевски вероятно е при евентуална победа на Тръмп в САЩ антикорупционната тематика да загуби международна подкрепа и да се отвори вратата за коалиране с националистически и русофилски формации като „Възраждане“;
• В една такава среда, Борисов и Пеевски е вероятно да опитат известна „урбанизация“ на България, в което обаче ще имат конкурент – президентът Румен Радев;
• В крайна сметка България може да остане не само извън Шенген и Еврозоната, но може да загуби и проевропейската си ориентация, която за определени партии е просто разменна монета в защитата на лидерите им.

Следващият избори ще са геополитически

Всъщност, задаващите се избори ще са наистина геополитически. ГЕРБ, а донякъде и ДПС, ще играят с отворени валенции към националистическия лагер. Никой не е чул критика от Борисов към „Възраждане“ и това най-вероятно ще продължава да бъде така. Не е изключено Борисов да се позавърти и около Орбан, ако Тръмп се настани в Белия дом. Ноемврийските избори в САЩ се мислят като евентуална „зелена светлина“ за сформирането на едно „анти-антикорупционно“ и не толкова „проевропейско“ правителство в България.

Ако демократите, либералите и европейците в България не осъзнават какво става и ако не се мобилизират максимално, за да предотвратят това развитие, ще загубят правото да се титулуват „демократична общност“. И горко ще съжаляват за глупавите си извинения да не гласуват.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.