Името й е Сибила Маринова, но никой не я знае така. Всички я наричат Сиси Графинята, а след едноименния филм, посветен на нея, тя се превръща в мит и една от най-цветните фигури на късния соц.

Сиси е доайен на българските наркомани. Започва с друсането още през социализма, когато забранените субстанции не са били свободно достъпни като в днешно време. Първите стъпки прави едва на 16 г., когато е ученичка в столична гимназия. Момичето е изключително будно, любознателно, любопитно, надрасло времето си. Живее в семейство на строги родители. Баща й е мъж под пагон, работи към народната милиция, но е на пост доста по-висок от редови милиционер. Майката е учителка. Казват, че я възпитават много строго. Може би заради това дъщерята се опълчва на режима вкъщи.

Сибила Маринова ходи на училище с малка бродирана възглавничка, която поставя на чина. Когато се отегчи от преподавателите – полага глава. Те не й правят забележка, защото знаят, че е малко особена.

Световният младежки фестивал в София през 1968 г. обаче праща младото момиче в джаза. Грандиозното събитие протича под мотото, което е в духа на тогавашните комунистически лозунги: „За солидарност, мир и дружба“. Маринова, която тогава все още не се е сдобила с благородническата си титла, за първи път вижда наркомани в Парка на свободата – поне такава е една от версиите й за любовта към наркотиците. Оказват се италианци. Докато говори с тях, ги заобикалят милиционери. В суматохата чужденците набутали в джоба на ученическата й престилка ампули с лидол. Това приключение й излязло доста солено. Родителите й се отричат от нея. Ученичката е изключена от гимназията и пратена на лагер за общественополезен труд и превъзпитаване в силистренското село Ножарево. Там девойката мъкне до припадък кофи с въглища от сутрин до здрач. „Дразнех нарочно надзирателите. Побърквах ги, а те ме биеха всеки ден. И въпреки това не преставах!“, казва години по-късно тя.

Според друга версия обаче Сиси имала проблеми с наркотиците още преди да срещне италианците. Будното момиче забременяло от свой връстник- таткото милиционер, който тя наричала Куция Бил, е категоричен, че няма как дъщеря му да роди, преди да завърши училище. Вярвал, че детето, чийто баща щял да се води неизвестен, защото младежът не искал брак, ще е срам за семейството. Със зли думи и шамари насилил дъщеря си да направи аборт и дори я чакал след интервенцията, за да е сигурен, че абортът ще мине и щерка му ще се прибере вкъщи.

„Сиси, която всички бохеми в София от 90-те и 90-те години на миналия век наричаха Графинята, защото беше изключително изящна и умна, имаше наистина тежък живот. Сама казваше, че е бягала от дома си заради властния си баща Никола, който я наказвал по какви ли не начини. Ето, че строгото възпитание не винаги помага.

Спяла е по приятелки, по пейките на парковете, била е бита, изнасилвана от непознати. Не се прибирала с дни. В онези времена подобно поведение минаваше за нещо ненормално. Нямаше как да бъде вкарана в час. Не можеше да спре лидола. Ако има 20 ампули, ще дръпне 30. И всичко това в комбинация с твърд алкохол, макар да знаеше, че не бива да прави така. В моментите на проблясък казваше, че ще мине само на твърд алкохол.

След ден-два забравяше какво е казала и почваше с лидола, а после се отдаде и на хероина. Ръцете й бяха набоцкани със стотици игли. Дупка до дупка, сякаш я бяха нахапали комари. Не се притесняваше от това. Лятото ходеше демонстративно с къси ръкави.

Казваше, че не е курва, но е проститутка. С проституция си плащаше и наркотиците. Правеше го основно с мароканци в хотел „Плиска“. Били черни мъже, здрави, яки, високи почти по 2 м. Понякога я биели, нямала против, важното било да си получи нужната порция „хероин“.

Имала и други клиенти. Намирала ги в парковете. Споделяше, че я изнасилвали по пейките. Била от първите официални проститутки в България.

Дълбоко в себе си искаше да откаже наркотиците, но все нещо не й достигаше. Може би защото имаше сериозни проблеми с роднините си. След като родителите й починаха, тя остана сама, тогава братовчеди, или там каквото имаше, започнаха да я атакуват заради кокетната тогава къща в центъра на София, на ул. „Мургаш“, близо до родилния дом на „Шейново“.

Притискаха я психически и физически. Използваха това, че не се прибира с дни, за да сменят бравата. Тя води дело и го спечели. Беше щастлива. Взела няколко бутилки шампанско „Искра“, седнала пред „Синьото кафе“ и черпеше всички, като отливаше в пластмасови чаши от напитката“, спомня си столичанка, която била запозната с житието на Графинята и поласкана, че аристократката винаги се обръщала към нея, наричайки я Лейди.

Други познати на Сибила твърдят, че под въздействието на алкохола и дрогата имала навика да миксира различни случки от живота си, да си фантазира и дори да разказва неща, които никога не са идвали до главата й. Когато била във фаза, крещяла по минувачите в района на Орлов мост, замеряла ги с обувките си, обиждала, ползвала богат речник от нецензурни думи, които обаче й отивали.

Веднъж казала, че е родена през 1950 г. под знака Стрелец. Друг път настоявала, че се е появила на този свят през 1949 г. След това убедено разправяла, че е 51-ви набор.

Не се знае и точната дата на смъртта й. Според слуховете тялото й е намерено в района на Парка на свободата. Документи нямало и трупът бил откаран в моргата, записан като „неизвестен“ през 1995 г. Чак дни по-късно малцина нейни близки се сещат, че не са я виждали отдавна, и се разтичват из столицата. Така разбират лошата вест – Сиси Графинята вече е мъртва. Смята се, че е била убита с некачествен хероин, от който предозирала. Роднините й научават от вестниците за нейната кончина.

Покойният Джони Пенков и шепа приятели изпращат с надгробно слово Сибила в отвъдното. Пенков и Маринова се запознават покрай предаването на режисьора в радио „Витоша“, където Графинята гостува често, описвайки патилата си. Режисьорът Петър Попзлатев обезсмъртява тази странна птица във филма „Аз, Графинята“, а лентата обира няколко награди за най-добър филм у нас и в чужбина. Сиси обаче е бясна. Тя очаква да получи солидна сума от Попзлатев, но в ръцете й попадат някакви смешни за времето си левчета. Бясна е и на тогавашния шеф на БНТ Хачо Бояджиев, защото излъчил филма на 24 май и го гледали много деца. „Как може такова нещо?! Аз не съм за пример!!!“, крещяла тя.

„Такава бе Сиси, неконтролируема до последно. Дните й бяха обвити с мъгла. Понякога разказваше истории, които си съчиняваше. Като историята за „пионерското лагерче“, в което живяла от 1969 до 1973 г. „Докато хранех свинята в кочината и лъсках пода, началникът ме оправяше отзад. Там изкарах диплома по метене, бутане и чукане“, споделяше Сиси. „Демокрацията е бой, глад и разврат“, твърдеше тя и уточняваше, че при комунизма било само „бой и глад“.

Участваше на първите сини протести и вярваше, че нещо ще се промени. Вееше сини знамена пред храм паметника „Александър Невски“ и плачеше. От красивата девойка нямаше и спомен. Беше без зъби, без прическа, с проскубани кичури.

Пак говореше разни безобразни думи. Как навремето давала под наем стая на момчета от провинцията, за да правят секс. Учела ги как сами да лекуват трипер и гонорея, за да не ходят при докторите, които в онези времена „снасяли“ на народната милиция. За срамните болести на пациентите си. Момчетата й се отплащали с левчета, които тя инвестирала в хероин. Имаше моменти, в които не се знаеше дали говори Сибила, или хилядите ампули с фабричен морфини лидол, които бе вкарала в тялото си.

Имаше зад гърба си един несполучлив брак. Разправяше, че не съжалява, че го е разтрогнала, макар че обичала съпруга си, който също си падал по хероина. Абе, шантава работа“, обобщава приближен до Сиси Графинята, който е категоричен, че втора колоритна наркоманка като нея няма да има никога повече в България.

Източник: Уикенд

Razkritia.com