ПП-ДБ се бои от следващ президент като Радев

Светослав Малинов представи тримата говорители – Екатерина Михайлова, Иван Костов и Веселин Методиев, като хора, към които българите трябва да изпитват чувство на благодарност.

Победа на изборите е целта, не достойно представяне, заявяват ДСБ, ДаБГ и ПП

Трите партии, обединени в коалицията ПП-ДБ – ДСБ, ДаБГ и ПП, се събраха днес на кръгла маса под надслова „Демократична общност по пътя към победата“, за да обсъдят стратегията си за предстоящите президентски избори през 2026 г. На помощ те повикаха повечето от политолозите и социолозите, които населяват телевизионните студия. Като единствена цел ПП-ДБ поставят категорична победа на вота, като начело на страната застане проевропейски президент, различен като ориентация от настоящия държавен глава Румен Радев.

Неясно защо, трите партии решиха да проведат при закрити врата дискусията си. За медиите (и съответно за обществеността – бел.а.) кръглата маса беше отворена за един час, колкото журналистите да чуят размислите по темата на първите трима говорители – Иван Костов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев. И тримата са представители на ДСБ, която беше домакинът на събитието, проведено в столичния „Грандхотел Милениум“.

Политологът и бивш евродепутат от ДСБ Светослав Малинов, който беше модератор на обсъждането, обяви, че целта е не просто да се търси победа на изборите, а и начини да се формира устойчиво мнозинство от български граждани, което да излъчва президенти, премиери, депутати, членове на регулаторни органи и др.

След него Божидар Божанов, един от лидерите на ДаБГ, България се нуждае от силен проевропейски кандидат за държавен глава, тъй като през последните години от президентската институция идват по-скоро обратните настроения. Позицията на ДаБГ е, че трябва да се търси единен кандидат, излъчен чрез предварителни избори.

Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че „трябва да стигнем до крайна победа, не просто да отчетем добри резултати“. Това според него означава, че ПП-ДБ трябва да се обърнат не само към „свободните десни хора, но и свободните хора в центъра и вляво“.

Бившият премиер Иван Костов сподели мнението, че „големият риск на изборите е пропутинските сили да изберат отново президент на страната“. Той подчерта, че приоритет трябва да бъде изборът на единна кандидатура за поста. „Ако не могат лидерите (на партиите – бел.а.) да се съгласят за единна кандидатура, тогава следва да се направят предварителни избори и да се попитат избирателите, да решат един проблем, който ние да не можем да решим“, смята Костов.

По думите му, кандидатът не трябва да се обявява за независим, а зад него да застане коалиция от партии, която да го припознава открито и да го подкрепя с всичките си ресурси. А генералната идея зад всичко това според него е „да издигне на друго ниво нашето политическо представителство в Народното събрание“ – същата позиция, която сподели преди това политологът Малинов.

Екатерина Михайлова, която при управлението на Костов водеше парламентарната група на ОДС, направи аналогия с 1996 г. Тогава десните сили проведоха предварителни избори, спечелени от Петър Стоянов, който впоследствие победи и на реалния президентски вот. На предварителните участват 857 хиляди граждани, гласували в 3316 избирателни секции, с което е покрита цялата страна. Тя също смята, че кандидатът трябва да търси широка подкрепа, а не да се затваря в нишата на ПП-ДБ. Михайлова изтъкна, че в миналото президентските избори са обръщали политическата тенденция в страната, и една победа на тях може да постигне и това.

А Веселин Методиев, образователен министър в кабинета „Костов“ и историк по професия, се впусна в разказ за политическите компромиси, довели до кандидатурата на Петър Стоянов. Той наблегна на това, че тогава загубилите на предварителните избори все пак са застанали зад Стоянов, тоест, показали са достойно поведение.

Когато представяше тримата говорители, Малинов даде „скромен съвет“, както се изрази, към българите, че ако „изпитват неясно чувство на удовлетворение, спокойствие, усещане за голям национален успех, но не могат да намерят адресата на своята благодарност, предлагам да започнете с тези три имена“.

Дискусията продължи при затворени врати. Участниците са не само политолози и социолози, но и публично познати фигури като банкера Левон Хампарцумян, журналистът Иво Инджев и множество бивши политици, асоциирани с градската десница в миналото.