Отборите във френската Лига 1 се готвят за началото на сезон 2026/27, а големият въпрос отново изглежда добре познат – има ли кой да спре Пари Сен Жермен? Парижани превърнаха местния шампионат в свое владение през последното десетилетие, а огромната финансова разлика между тях и останалите клубове сякаш става още по-осезаема на фона на проблемите, които продължават да разтърсват френския футбол.

ПСЖ е шампион в пет поредни сезона и преследва нова титла, която би затвърдила още повече абсолютната му доминация. От сезон 2012/13 насам само Монако през 2016/17 и Лил през 2020/21 успяха да прекъснат серията на столичани, а настоящата ситуация не подсказва, че подобна изненада непременно предстои.

Нещо повече – Пари Сен Жермен вече не е просто френският хегемон. Двата последователни триумфа в Шампионската лига поставиха отбора на Луис Енрике на европейския връх и допълнително увеличиха дистанцията до конкурентите му във Франция. Именно приходите от представянето в турнира на богатите осигуряват огромно предимство в момент, когато останалата част от Лига 1 води битка с финансовата реалност.

Проблемите идват основно от телевизионните права. След провала на сделката с Mediapro и последвалото прекратяване на договора с DAZN, френските клубове отново са поставени в ситуация, в която приходите от вътрешния пазар са далеч от тези в останалите водещи първенства. Очаква се 18-те отбора в Лига 1 да си поделят около 160 милиона паунда, което изглежда почти символично на фона на приблизително 1,7 милиарда паунда годишно от вътрешните телевизионни права във Висшата лига.

СНИМКА: БГНЕС

Така за редица клубове продажбата на футболисти и доброто представяне в Европа вече не са просто начин за развитие, а необходимост за балансиране на бюджетите.

Дори ПСЖ не остана напълно незасегнат. Гонсало Рамош и Лий Кан-ин напуснаха през лятото, а около бъдещето на Брадли Баркола също има спекулации. Луис Енрике не е останал особено впечатлен от активността на клуба на трансферния пазар, а допълнителна интрига създадоха неговите думи, че обмисля да приключи треньорската си кариера преди да навърши 60 години.

Това обаче едва ли променя статута на парижани като огромен фаворит за титлата.

Най-сериозният преследвач през миналия сезон беше Ланс. Тимът остана само на шест точки зад ПСЖ и показа, че поне в рамките на една кампания може да държи темпото на шампиона. Продажбата на Мамаду Сангаре в Брентфорд за 48 милиона евро донесе сериозен финансов ресурс, който може да бъде използван за укрепване на състава. Новият треньор Дино Топмьолер наследява отбор с високи амбиции и логично ще бъде натоварен със задачата отново да го задържи сред водещите сили.

Лил също изглежда способен да остане в челото. Участието в елиминациите на Шампионската лига през сезон 2024/25 донесе значителни приходи и даде малко повече финансова свобода на клуба. Новият наставник Давиде Анчелоти ще има възможността да работи в по-спокойна среда от тази на част от конкурентите, а ново участие в Шампионската лига допълнително укрепва позициите на „песовете“.

След тях идва група от традиционни претенденти, които имат качеството да атакуват челните места, но трудно могат да бъдат поставени на равна основа с ПСЖ.

Марсилия започва нов период с Бруно Женезио, който смени Хабиб Бей. Очакванията на „Велодром“ винаги са огромни и всичко под участие в Шампионската лига ще бъде прието трудно. Клубът направи промени през лятото и все още има време да подсили състава си преди затварянето на трансферния прозорец.

Монако също предприема нов курс. Филипе Луис пое отбора след раздялата със Себастиен Поконьоли, а клубният модел остава непроменен – развитие на млади футболисти, последвано от продажби на висока цена. Тази стратегия превърна монегаските в един от най-устойчивите френски клубове, макар че понякога води до сериозни колебания между отделните сезони.

Лион пък продължава възстановяването си под ръководството на Мишел Канг и Пауло Фонсека. Завръщането към европейския елит дава надежда, че тежките години постепенно остават в миналото. За клуб с историята и мащаба на Олимпик целта няма как да бъде различна от място сред водещите отбори във Франция.

Интерес ще представлява и представянето на Пари ФК, който продължава да се утвърждава като втория сериозен футболен проект в столицата. Лиъм Росиниър поема отбора, а самото присъствие на два парижки клуба в Лига 1 добавя още една любопитна сюжетна линия към шампионата.

В долната половина битката също обещава сериозно напрежение. Троа и Льо Ман се завръщат в елита, като за втория чакането продължи цели 16 години. Льо Ман е сочен като един от основните кандидати за изпадане, докато Троа влиза с по-сериозни надежди след убедителното си представяне в Лига 2. Клубът използва и връзките си в мрежата на City Football Group, като привличането на австралийския национален вратар Патрик Бийч е част от опита за изграждане на състав, способен да остане сред най-добрите.

Нант и Мец вече напуснаха елита, а присъствието на 18 отбора означава, че всяка серия от слаби резултати може бързо да промени сезона на някой от по-малките клубове.

И все пак всички пътища отново водят към Париж. Ланс показа, че ПСЖ може да бъде притиснат. Лил разполага с по-стабилна финансова основа, а Марсилия, Монако и Лион имат име, публика и достатъчно амбиции.

Разликата е, че ПСЖ вече не преследва само Франция. Парижани управляват местния футбол от позицията на двукратен пореден европейски шампион, а докато останалите клубове броят приходите от телевизионни права и продават водещите си футболисти, Луис Енрике отново започва сезона със състав, от който се очаква да печели всичко.

Точно затова интригата в Лига 1 може би отново няма да бъде дали ПСЖ е фаворит, а кой ще успее да остане най-дълго достатъчно близо до него, за да създаде поне илюзия за битка за титлата.

Kliuki.bg