Като стария виц положението на новия протест на жълтите павета беше: “Нема ‘ора!”. Цялата пара и истерията на жълтопаветните полезни идиоти на Борисов отиде в свирката или във вувузелата и пак нямаше хора, защото няма и протестна енергия в Триъгълника на властта. Изборите бяха преди няколко месеца и издадоха смъртната присъда на партиите от Сглобката.

Протестът събра по-малко хора, отколкото лайкове се събират под някой пост на трола Капутин.

Професия: протестиращ.

Едни и същи лица. Едни и същи лозунги. Един и същи сценарий. Само политическият сезон е различен.

Когато са във властта — сглобки, компромиси, Петрохан и всякакви „трудни решения“. Площадът тогава е подозрително тих. Когато са извън властта — мегафоните се включват, гражданската съвест се събужда и държавата отново трябва спешно да бъде „спасявана“.

„Тук не е Москва“, гласят лозунгите.

Да, това поне е очевидно. Не е Москва. За останалото явно трябва мегафон.

Парламентарните избори бяха само преди няколко месеца. Президентските вече чукат на вратата. А точно между едните и другите протестният сезон изведнъж се оказва в разгара си.

Съвпадение или политически календар — всеки може да си направи извода.

Във властта — компромисът е държавническа отговорност. Извън властта — същият компромис е повод за революция. А преди избори държавата, както винаги, спешно трябва да бъде „спасена“.

Павлин Александров

Bnews.bg